Предчувствие, което имаше и Брут, макар че нямаше представа защо. Рим изведнъж беше станал непоносимо място, защото нещо ужасно предстоеше да се случи. Хората мислеха повече за себе си, отколкото за Рим. И това важеше и за Катон. Унищожаването на Цезар бе всичко за него.
И така, Брут целуна ръката на братовчедка си и замина за Киликия.
През декемврийските календи Гай Требоний Курион събра сената; фасциите за този месец се държаха от Гай Марцел Големия, едно предимство за Курион. Тъй като Помпей сега живееше във вилата си на Марсово поле, заседанието се проведе в неговата курия, сграда, която Курион намираше за неприветлива. „Надявам се Цезар да спечели — помисли си той преди началото на заседанието, — защото той поне ще възстанови старата ни Курия Хостилия.“
— Ще бъда кратък — рече той пред събралите се сенатори, — защото аз съм не по-малко уморен от това безплодно, глупаво положение. До края на мандата си аз ще продължавам да използвам правото си на вето всеки път, когато сенатът реши да предприеме нещо срещу Гай Юлий Цезар, без да наложи същото на Гней Помпей Велики. Затова ще направя едно предложение и настоявам да бъде гласувано. Ако Гай Марцел се опита да ми попречи, аз ще се отнеса към него по законния начин, по който има право да реагира един народен трибун, когато някой го възпрепятства в изпълнението на задълженията му: ще накарам да го хвърлят от Тарпейската скала. Сериозно говоря! Дори да се наложи да вдигна половината плебеи (които чакат отвън, в перистила, уважаеми сенатори!), ще го направя! Предупредих те, втори консуле. Предложението ми трябва да бъде гласувано.
Марцел Големия стисна устни, но запази мълчание; Курион не само че говореше сериозно, а и имаше пълно право да изпълни заканата си. Гласуването трябваше да се състои.
— Предлагам следното — продължи Курион. — Гай Юлий Цезар и Гней Помпей Велики да се откажат от империума, провинциите и войските си едновременно, и то още сега. Всички, които са за, моля застанете от дясната страна на залата. Които са против да се отделят отляво.
Мнозинството беше огромно: триста и седемдесет застанаха отдясно; двайсет и двама се отделиха отляво. Между тези двайсет и двама бяха самият Помпей, Метел Сципион, тримата Марцели, бъдещият консул Лентул Крус (за всеобща изненада), Ахенобарб, Катон, Марк Фавоний, Барон, Понтий Аквила (още една изненада, тъй като никой не знаеше, че е любовник на Сервилия) и Гай Касий.
— Предложението е прието, втори консуле — обяви тържествено Курион. — Обяви го като решение!
Гай Марцел Големия махна на ликторите си.
— Разпускам заседанието — рече и излезе.
Добра тактика, защото го направи толкова бързо, че Курион не успя да извика чакащите отвън плебеи. Предложението беше прието, но още не можеше да влезе в сила.
И никога нямаше да влезе. Докато Курион говореше пред развълнуваната тълпа на форума, Гай Марцел Големия събра сената в храма на Сатурн, съвсем близо до трибуната, на която стоеше Курион. Помпей нямаше право да присъства и отсега нататък нямаше да участва в нито едно сенатско заседание.
Марцел Големия държеше един свитък.
— Това е писмо от дуумвирите на Плаценция, уважаеми сенатори — обяви той. — С него те уведомяват сената и римския народ, че Гай Юлий Цезар току-що е пристигнал в Плаценция начело на четири легиона. Той трябва да бъде спрян! Кани се да тръгне към Рим, както са дочули двамата управители! Той няма да се откаже от войската си и възнамерява да я използва, за да завладее Рим! В същия този момент той подготвя четирите си легиона за нашествие в Италия.
Настъпи суматоха: затъркаляха се столове, някои сенатори от най-задните редове скочиха и избягаха от храма, други като Марк Антоний закрещяха, че това е лъжа, двама много възрастни сенатори припаднаха, а Катон зарева, че Цезар трябвало да бъде спрян, да бъде спрян, да бъде спрян!…
В този хаос се появи Курион, задъхан, тъй като беше тичал от долната част на форума дотук.
— Това е лъжа! — закрещя той. — Сенатори, сенатори, спрете и размислете! Цезар е в Отвъдна Галия, не в Плаценция, в Плаценция няма никакви легиони! Дори Тринайсети не е в Италийска Галия, а при Тергесте в Илирикум! — Той се обърна гневно към Марцел Големия: — Ти, безсрамен, подъл лъжецо, Гай Марцеле! Ти, тиньо на римското блато, ти помийо на римската клоака! Лъжец, лъжец, лъжец!
— Разпускам заседанието! — изкрещя Марцел Големия, блъсна Курион толкова силно, че едва не го повали, и изскочи от храма.