— Лъжи! — продължи да крещи Курион пред останалите. — Вторият консул измисли тази лъжа, за да спаси кожата на Помпей! Помпей не желае да изгуби провинциите и войската си! Помпей, Помпей, Помпей! Отворете си очите! Размислете разумно! Марцел лъже! Лъже, за да защити Помпей! Цезар не е в Плаценция! Няма никакви легиони в Плаценция! Това са лъжи, лъжи, лъжи!
Ала никой не го слушаше. Ужасени, сенаторите на Рим се разбягаха.
— О, Антоний! — заплака Курион, когато двамата останаха сами в храма на Сатурн. — Никога не съм предполагал, че Марцел ще стигне дотам, никога не съм подозирал, че е способен на такава лъжа! Той покри с позор каузата си! Сега съдбата на Рим зависи от една лъжа!
— Е, Курионе, виновникът е известен, нали? — изръмжа Антоний. — Този мръсник Помпей е в дъното на всичко, все той! Марцел е лъжец, но Помпей е подъл страхливец! Той никога не би го признал, но за нищо на света няма да отстъпи мястото си на първи мъж в Рим.
— О, къде е Цезар? — продължи да се вайка Курион. — Дано да не е все още в Неметоцена!
— Ако не беше излязъл толкова рано тази сутрин да тръбиш за победата, Курионе, щеше да прочетеш писмото му. — Не е в Неметоцена. Задържал се е само колкото да премести Требоний с легионите му на брега на Моза между земите на треверите и на ремите, сетне е отишъл при Фабий. А той сега е в Бибракт с другите четири легиона. Цезар е в Равена.
Курион затаи дъх:
— В Равена? Не може да бъде!
— И още как! Пътувал е бързо като вятъра и не е имал легиони да го бавят. Войските му са си все още по местата отвъд Алпите, но той е в Равена.
— Какво да правим? Какво да му кажем?
— Истината — отвърна спокойно Антоний. — Ние сме просто слуги, Курионе, не го забравяй. Той взима решенията.
Гай Клавдий Марцел Големия беше взел решение. Веднага щом разпусна сената, той отиде у дома на Помпей на Марсово поле заедно с Катон, Ахенобарб, Метел Сципион и двамата бъдещи консули: братовчед му Гай Марцел Малкия и Лентул Крус. На половината път ги застигна слугата, когото Марцел Големия бе изпратил до дома си на Палатина, за да му донесе меча. Както повечето мечове на знатните римляни той бе с обичайното двойно острие две стъпки на дължина; различаваше се от оръжията на обикновените войници по ножницата си, изработена от ковано сребро, и по дръжката — от слонова кост, изрязана във формата на римския орел.
Помпей ги посрещна лично на входа и ги покани в кабинета си, където един прислужник наля разредено вино за всеки, с изключение на Катон, който отказа водата с ругатня. Помпей изчака нервно слугата му да налее тази освежаваща напитка — всъщност нямаше да им предложи нищо, ако на членовете на делегацията не им личеше, че спешно се нуждаят от нещо за пиене.
— Е? — попита той. — Какво стана?
В отговор Марцел Големия мълчаливо му подаде богато украсения си меч. Изненадан, Помпей го пое инстинктивно и се втренчи в него, сякаш никога не беше виждал меч.
— Какво означава това? — попита нервно.
— Гней Помпей Велики — заговори тържествено Марцел Големия, — упълномощавам те от името на сената и народа на Рим да защитаваш държавата от Гай Юлий Цезар. От името на сената и народа те упълномощавам да използваш двата легиона, Шести и Петнайсети, които Цезар изпрати в Капуа, и да набереш още войска, докато успееш да прехвърлиш своята от Испания. Започва гражданска война.
Блестящите сини очи на Помпей се бяха разширили; той пак погледна меча и отново облиза устни:
— Значи, гражданска война. Не мислех, че ще се стигне до това. Наистина… наистина… не мислех. — Той настръхна. — Къде е Цезар? Колко легиона има в Италийска Галия? Докъде е стигнал?
— Има един легион и не е тръгнал за никъде — отвърна Катон.
— Не е тръгнал ли? Той… кой легион?
— Тринайсети. В Тегресте е.
— Тогава… тогава… какво е станало? Защо сте тук? Цезар няма да започне нападение с един легион!
— И ние така смятаме — отговори Катон. — Затова сме тук. Да предотвратим това дело на най-тежка измяна. Нашият втори консул ще уведоми Цезар за мерките, които сме взели и че каквото и да направи, няма да постигне нищо. Ние сме готови да действаме първи.
— О, разбирам — рече Помпей и върна меча на Марцел Големия. — Благодаря, оценявам жеста ви, но аз имам свой меч и винаги съм готов да защитавам родината си. С удоволствие ще поема командването на двата легиона в Капуа, ала наистина ли е необходимо да събирам допълнително войски?