— Определено — заяви твърдо Марцел Големия. — Цезар трябва да разбере, че намеренията ни са напълно сериозни.
Помпей преглътна.
— А сенатът?
— Сенатът — намеси се Ахенобарб — ще прави каквото му кажем.
— Но това посещение е по негова поръка, нали?
Марцел Големия отново излъга:
— Разбира се.
Беше вторият ден от декември.
На третия ден от декември Курион научи какво е станало в къщата на Помпей и се върна в сената побеснял. С помощта на Антоний той обвини Марцел Големия в измяна и призова сенаторите да го подкрепят; да признаят, че Цезар не е сторил нищо незаконно; да приемат, че в Италийска Галия няма никакви други легиони, освен Тринайсети и да осъзнаят, че цялата криза е предизвикана умишлено от поне седем от добрите люде и Помпей.
Ала много сенатори не дойдоха, а онези, които присъстваха, изглеждаха толкова замаяни и объркани, че не бяха способни на никаква реакция, камо ли да вземат разумно решение. Курион и Антоний не постигнаха нищо. Марцел Големия продължи да възпрепятства всичко, освен действията на Помпей в защита на държавата, макар че не предприе никакви стъпки да узакони тази мярка.
На шестия ден от декември, докато Курион продължаваше битката в сената, в Рим пристигна Авъл Хирций, изпратен от Цезар, за да види какво може да бъде направено. Щом научи обаче, че мечът е бил предложен на Помпей и той го е приел, Хирций се отчая. Балб му уреди среща с Помпей на следващата сутрин, но Цезаровият легат не отиде. Каква полза имаше, щом Помпей бе приел меча, запита се той. По-добре да се връща бързо в Равена и да осведоми Цезар лично.
На следващата сутрин Помпей не чака Хирций прекалено дълго; още преди обяд отиде да прегледа Шести и Петнайсети легион в Капуа.
Последният ден от забележителния мандат на Курион като народен трибун бе деветият на декември. Изтощен, той отново говори пред сената и пак без успех, сетне тръгна към Равена да се срещне с Цезар. Предаде задълженията си на Антоний, презрян от всички като развратник.
Цицерон бе пристигнал в Брундизиум към края на ноември и беше посрещнат от Теренция. Идването й не го учуди, тъй като тя изпитваше нужда да навакса за изгубеното време. Защото не без нейно съдействие Тулия се беше омъжила за Долабела. Брак, на който Цицерон се бе противопоставял енергично, тъй като искаше дъщеря му да се свърже с Тиберий Клавдий Нерон, много надут млад патриций и сенатор с ограничен интелект и без никакъв чар.
Тревогите на великия адвокат се допълваха от грижите по любимия му секретар Тирон, когото бе оставил болен в Патрас. Още повече побесня, когато научи, че Катон предложил да се обяви триумф за Бибул, а в същото време гласувал срещу награждаването със същото на Цицерон.
— Как смее! — кипеше той. — Бибул дори не си показа носа от къщата в Антиохия, докато аз водех битки!
— Да, скъпи — съгласи се равнодушно Теренция, която мислеше само за своите проблеми. — Ала ще се съгласиш ли да поговориш с Долабела? Щом го зърнеш, ще разбереш защо не се противопоставих на този брак. — Грозното й лице грейна. — Той е чудесен, Марк, наистина чудесен! Надарен, умен… и толкова привързан към Тулия.
— Аз забраних! — кресна Цицерон. — Забраних, Теренция! Ти нямаше абсолютно никакво право да го допускаш!
— Слушай, съпруже — изсъска ползващата се със страховита слава дама, — Тулия е на двайсет и седем години! Тя няма нужда от твоето разрешение, за да се омъжи!
— Да, ама нали аз ще й осигуря зестрата, така че имам право да избера кой ще й бъде съпруг! — изрева той.
Бе събрал достатъчно кураж през времето, прекарано далеч от Теренция, през което се беше оказал удивително авторитетен управител; а авторитетът трябваше да се затвърди и в семейството.
Тя примигна изненадана от това непокорство, но не отстъпи.
— Твърде късно! — закрещя още по-силно. — Тулия вече се омъжи за Долабела и ти ще й намериш зестра, иначе лично ще те кастрирам!
Така прекара Цицерон пътуването си от Брундизиум през Италия в компанията на съпругата си, отказваща да признае правата му на глава на семейството. Той отстъпи и се съгласи да се срещне с омразния Долабела. Направи го в Беневентум и с ужас откри, че няма вече как да се противопостави срещу брака на дъщеря си. Защото Тулия беше бременна, нещо, което не бе постигнала с двамата си предишни съпрузи.
Долабела също така осведоми тъста си за тревожните събития в Рим, потупа Цицерон по гърба и препусна назад към Рим, за да участвал, както се изрази, във веселбата.