— Всичко е заради Цезар, знаеш ли! — изкрещя, след като се отдалечи на безопасно разстояние. — Добър човек е този Цезар!
Стига толкова носилки. Цицерон нае каруца в Беневентум и продължи през Западна Кампания.
Завари Помпей в дома му в Помпей, където и самият Цицерон имаше уютна малка вила, и потърси сведения от един от малкото хора, които предполагаше, че знаят какво всъщност става.
— Вчера получих две писма в Требула — рече на Помпей с намръщено от объркване лице. — Едно от Балб и едно не от друг, а от самия Цезар. Толкова мило и приятелско… И двамата били готови да сторят всичко за мен, щяло да бъде чест да присъстват на заслужения ми триумф, дали съм се нуждаел от някакъв заем? Защо го прави този човек, ако наистина е решил да настъпи към Рим? Защо е любезен с мен? Знае много добре, че никога не съм го харесвал.
— Е, всъщност — отвърна смутено Помпей — Гай Марцел малко прекали. Направи неща извън правомощията си. Макар че тогава нямах представа за това, Цицероне, кълна се. Сигурно си чул, че са ми предложили меч и аз съм го приел.
— Да, Долабела ми каза.
— Проблемът е, че аз мислех, че сенатът го е упълномощил. Ала сенатът не е приемал нищо такова. Така че сега съм между Сцила и Харибда, в по-голяма или в по-малка степен отдаден на защитата на държавата, начело на два легиона, които са се сражавали за Цезар от години и в процес на набиране на войска в Кампания, Самниум, Лукания и Апулия. Ала това всъщност не е законно, Цицероне. Сенатът не ме е натоварил официално с тази задача, нито пък е обявил извънредно положение. И въпреки това аз съм сигурен, че предстои гражданска война.
Сърцето на Цицерон се сви.
— Сигурен ли си, Гней Помпей? Сигурен ли си? Не се ли посъветва с друг, освен с малоумните свине Катон и Марцелите? Не разговаря ли с Атик или някой от другите влиятелни конници? Не присъстваш ли на заседанията на сената?
— Как да присъствам, като събирам войски? — сопна се Помпей. — А с Атик говорих преди няколко дни. Е, всъщност доста наскоро беше. Вчера се видяхме.
— Велики, сигурен ли си, че гражданската война не може да се избегне?
— Напълно — отвърна уверено Помпей. — Гражданска война ще има, това е сигурно. Затова се радвам, че ще отсъствам известно време от Рим. Така ще мога да обмисля нещата. Защото не можем да позволим Италия отново да страда, Цицероне. Тази война срещу Цезар не бива да се води на италийска територия. Трябва да я пренесем в чужбина. В Гърция или в Македония. Във всеки случай, на изток от Италия. Целият изток е в моята сфера на влияние; мога да намеря подкрепа навсякъде от Акциум до Антиохия. И мога да прекарам испанските си легиони направо, без да стъпват на италийска територия. Цезар разполага с девет легиона плюс двайсет и две кохорти, наскоро набрани отвъд Падус. Аз имам седем в Испания, два в Падуа и кохортите, които ще събера сега. В Македония има два легиона, в Сирия — три, в Киликия — един и един в провинция Азия. Мога да поискам подкрепа и от Дейотар от Галатия и от Ариобарзан от Кападокия. Ако се наложи, ще повикам войски от Египет и ще докарам африканския ни легион. Ще съберем най-малко шестнайсет легиона, десет хиляди чуждестранни подкрепления и шест или седем хиляди конници.
Цицерон го погледна напрегнато:
— Велики, не можеш да изтеглиш легионите от Сирия при опасността от партите!
— Източниците ми ме осведомяват, че там няма никаква заплаха, Цицероне. Ород има проблеми в собствената си страна. Не трябваше да екзекутира Пахлави Сурен и Пакор. Пакор му беше роден син.
— Ама… не трябва ли преди това да поговориш с Цезар? От писмото на Балб личи, че той всячески се опитва да избегне насилието.
— Пфу! Ти нищо не разбираш, Цицероне. Балб направи всичко възможно, за да забави заминаването ми за Кампания през ноните. Кълнеше се, че Цезар изпратил Авъл Хирций да преговаря. Така че аз го чаках, чаках, за да науча, че Хирций просто се е върнал в Равена, без изобщо да си направи труда да дойде на срещата! Само прах в очите са всички тези усилия на Балб! Със сигурност мога да ти кажа, че Цезар възнамерява да започне гражданска война. Нищо няма да го спре. И аз вече съм решил. Няма да се бия на италийска територия, ще преместим конфликта в Гърция или Македония.
„Само че — мислеше си Цицерон, докато пишеше на Атик — не Цезар (или поне не само той) се стреми към гражданска война. Великият е твърдо решен да се бие и си мисли, че ще му бъде простено, ако стори така, че Италия да не пострада. Измислил е как да се измъкне.“