Денят, в който Цицерон научи какво смята Помпей за гражданската война, бе десетият на декември. В същото време в Рим Марк Антоний започваше мандата си като народен трибун. И реши да докаже, че е не по-лош в изказванията от дядо си Оратора и не му отстъпва в бързината на мислите. Той говори за предлагането на меча и незаконността на действията на втория консул толкова гръмогласно, че дори Катон си даде сметка, че не може да го надвика.
— Освен това — гърмеше той — аз съм упълномощен от Гай Юлий Цезар да заявя, че Гай Цезар с готовност ще предаде двете си провинции от другата страна на Алпите заедно с шест от легионите си, ако сенатът му разреши да задържи Италийска Галия и Илирикум и два легиона.
— Това са само осем легиона, Марк Антоний — намеси се Марцел Големия. — Какво ще стане с останалия легион и двайсет и двете кохорти новобранци?
— Деветият легион, който засега ще наричаме Четиринайсети, ще бъде разпуснат, Гай Марцеле. Цезар не обича да държи непълни подразделения, а в момента войската му е с драстично намален личен състав. Един легион и двайсет и двете новонабрани кохорти ще бъдат разпръснати из другите осем легиона.
Логичен отговор, но на несъществен въпрос, тъй като Марцел Големия и двамата бъдещи консули нямаха намерение да поставят предложението на Антоний на гласуване. Освен това сенатът едва събираше кворум, толкова много от членовете му отсъстваха, много вече бяха избягали в Кампания, други отчаяно събираха вещи и средства, които да им позволят да преживеят в чужбина, докато трае гражданската война. А тя изглеждаше неизбежна, макар че вече всички знаеха, че в Италийска Галия няма никакви допълнителни легиони и че Цезар стои кротко в Равена, докато войниците от Тринайсети легион си почиват по близките плажове.
Антоний, Квинт Касий, съюзът на банкерите и всички най-влиятелни поддръжници на Цезар в Рим се стремяха да оставят вратичка на Пълководеца, като постоянно уверяваха всички, от сената до плутокрацията, че Цезар с готовност ще отстъпи шестте си легиона и двете си провинции в Отвъдна Галия, стига да му бъде позволено да задържи Италийска Галия, Илирикум и два легиона. Ала в деня след пристигането на Курион в Равена и Антоний, и Балб получиха писма, в които Цезар им съобщаваше, че вече не изключвал възможността да използва войската си, за да защити личността и доброто си име от добрите люде и Помпей Велики. Бил изпратил вече тайно послание на Фабий в Бибракт с искане да му изпрати два от четирите си легиона и също толкова тайно писмо до Требоний веднага да изпрати три от легионите си към Нарбон, където щяха да минат под командването на Луций Цезар и трябваше да попречат на прехвърлянето на Помпеевите легиони към Италия.
— Готов е — заяви Антоний пред Балб не без задоволство. Дребният Балб бе отслабнал доста напоследък, толкова голямо беше напрежението. Той погледна тревожно Антоний с големите си, кафяви, тъжни очи и се нацупи:
— Той със сигурност ще надделее, Марк Антоний. Трябва да надделее!
— При положение, че юздите на управлението са у Марцелите и Катон крещи от предните редове, Балбе, нямаме шанс. Сенаторите, поне онези, които още имат смелостта да посещават заседанията, ще продължават да повтарят своето: че Цезар е слуга на Рим, не негов господар.
— В такъв случай какъв е Помпей?
— Господар на Рим, разбира се — отвърна Антоний. — Ала кой кого командва? Помпей добрите люде или обратното?
— Всеки е убеден, че той командва другия, Марк Антоний.
Декември неусетно отминаваше. Посещаемостта на сената намаля още повече; кепенците на доста домове на Палатина и в Карини бяха спуснати, чукалата им бяха махнати от вратите; много от най-големите компании и банки използваха опита, натрупан в други граждански войни, — за да се подготвят за наближаващото бедствие. Защото то идваше. Помпей и добрите люде нямаше да допуснат да се размине. А и Цезар нямаше намерение да се предава.
На двайсет и първия ден от декември Марк Антоний произнесе блестяща реч пред сената. Беше отлично структурирана, истински реторически шедьовър, и съдържаше хронологичен преглед на незаконните прояви на Помпей от времето, когато на двайсет и две годишна възраст бе вдигнал незаконно ветераните на баща си и се беше притекъл с три легиона на помощ на Сула в тогавашната гражданска война; завършваше с консулството без колега и с добавка за приемането на незаконно предложения му меч. Уводът бе посветен на безпощаден анализ на характерите на двайсет и двата вълка, управляващи триста и седемдесет сенатски овце.