— Утре ли да тръгна?
— Да, утре. Когато противникът е Цезар, всяко забавяне може да е фатално. Литавик, ти си иди вкъщи. Битуригите ще потърсят помощ от хедуите.
— А ние няма да бързаме да им я даваме — усмихна се Литавик.
— Не, постъпи по-хитро в този случай! Обърни се към легатите на Цезар за съвет, дори изкарай войската си! Сигурен съм, че ще измислиш основателна причина подкрепленията да не стигнат навреме. — Новият цар на галите, който още не бе поискал да го обявят за такъв, погледна изпитателно Литавик. — За едно трябва да се разберем отсега. Не искам никакви бъдещи обвинения за евентуални грабителски набези.
— Боите — досети се веднага той.
— Точно така. Когато Цезар върна хелветите в техните земи преди шест години, той позволи на хелветската издънка, боите, да останат в Галия под покровителството на хедуите, които ги използваха като буфер между своите земи и тези на арверните. Те се настаниха на земи, които ние, арверните, смятаме за наши, макар че вие твърдяхте, че са ваши. Ала, казвам ти, Литавик, боите трябва да се махнат и тези територии да ни се върнат. Хедуите и арверните вече се сражават на една страна, няма нужда от буфер. Искам вергобретите ви да вземат решение за изселването на боите и за връщането на тези земи на арверните. Съгласен ли си?
— Съгласен — отвърна Литавик и въздъхна с голямо облекчение. — Тези земи са второ качество. След войната хедуите ще вземат териториите на ремите като компенсация. Арверните могат да се настанят на земите на другите предатели, лингоните. Ти съгласен ли си с това?
— Съгласен — усмихна се Версенжеторикс.
Той насочи вниманието си отново към Катбад, който вече не изглеждаше особено доволен.
— Защо го няма цар Комий? — попита.
— Ще дойде чак през лятото. Надява се дотогава да обедини останалите живи белги — отвърна друидът.
— Цезар ни направи услуга, като го предаде.
— Не е бил Цезар — изсумтя презрително Катбад. — Говори се, че работата била изцяло дело на Лабиен.
— Нима долавям нотка на съчувствие към Цезар?
— В никакъв случай, Версенжеторикс. Ала слепотата не е добродетел! Ако искаш да победиш Цезар, трябва да го разбереш. Той може да съди един гал и да го екзекутира, както стори с Акон, ала не би прибягнал към коварство като това срещу Комий.
— Съдът срещу Акон беше един фарс! — възкликна гневно Версенжеторикс.
— Да, разбира се. Ала законен фарс! Трябва да разбереш това за римляните! Те искат всичките им действия да изглеждат законни. И за никой римлянин това не важи повече, отколкото за Цезар.
За пръв път Гай Требоний научи за похода срещу битуригите от Литавик, който пристигна уплашен в Агединкум в галоп от Бибракт.
— Има война между племената! — съобщи той.
— А срещу нас? — осведоми се Требоний.
— Не. Между арверните и битуригите.
— И?
— Битуригите молят хедуите за помощ. Имаме стари договори за приятелство още от дните, когато воювахме непрестанно с арверните. Земите на битуригите са от другата им страна, което означава, че с този договор арверните са пред труден избор.
— Какво смятат хедуите сега?
— Че трябва да изпратим подкрепления на битуригите.
— Защо идваш при мен?
Литавик отвори широко големите си сини очи.
— Много добре знаеш, Гай Требоний! Хедуите са приятели и съюзници на Рим! Ако чуеш, че хедуите се готвят за поход, какво би си помислил? Конвиктолав и Кот ме изпращат, за да те осведомя за събитията и да те помоля за съвет.
— Благодарен съм им за доверието. — Требоний го погледна напрегнато и прехапа устни. — Е, ако е само междуплеменен конфликт и няма нищо общо с Рим, тогава спази стария договор, Литавик. Изпрати помощ на битуригите.
— Изглеждаш разтревожен.
— По-скоро изненадан. Какво им става на арверните? Мислех, че Гобаницион и старейшините не одобряват войната срещу когото и да било.
Литавик допусна първата си грешка. Отговори твърде спокойно, твърде уверено:
— О, Гобаницион е мъртъв! Версенжеторикс царува в Герговия.