Войските се събрали край Карнутум в началото на март за зимна кампания. Срещу нас ли, ще попиташ ти. Не, срещу племената, които отказват да подкрепят каузата им.
Луктерий с петдесет хиляди кардурки, пиктони, анди, петрокории и сантони нападна рутените и габалите. След това продължили през Провинцията, по-точно към Нарбон и Толоза, за да прекъснат комуникациите ни с Испания. Имат задача да вдигнат също така волките и хелвиите.
Самият Версенжеторикс повел осемдесет хиляди сенони, карнути, арверни, свесиони, паризии и мандубии срещу битуригите, които отказали да приемат идеята за обединена Галия. Тъй като те притежават много железни мини, лесно е да се досетиш защо той толкова иска да ги убеди, че грешат.
Докато ти пиша тези редове, Версенжеторикс вече върви през земите на битуригите. Нашият осведомител друид казал, че той щял да тръгне срещу нас с настъпването на пролетта. Стратегията му не е лоша. Възнамерява да те държи изолиран от нас, като предполага, че без теб ние няма да посмеем да излезем от лагерите си. Където смята да ни обсади.
Без съмнение, ти започваш да си задаваш един въпрос: как всъщност се стигна до отвличането на този арвернски друид? Защо не си седим в блажено зимно бездействие, както очаква Версенжеторикс? За това е виновен Литавик от хедуите, Цезаре. От началото на февруари той ме посещава няколко пъти, винаги по някакъв безобиден повод — че се отбива след сватба и други подобни. Не се бях замислял за това, докато не мина след мартенското събиране на войските край Карнутум, за да ме уведоми, че Версенжеторикс «царувал» в Герговия. Обърнах му внимание на думата и той твърде бързо се поправи. Мислеше си, че е измислил много смешна шега, като добави, че бил «вергобрет без колега». Аз избухнах в смях, изпроводих го от лагера и веднага ти изпратих първото писмо.
Цезаре, нямам абсолютно никакво конкретно доказателство, че хедуите са решили да се включат в обединената Галия на Версенжеторикс, но внимавай! Имам предчувствие, че и те участват в заговора. Или поне по-младите като Литавик, дори вергобретите им да не го одобряват. Битуригите помолили хедуите за помощ, хедуите изпратили Литавик да ме осведоми и да ме пита дали имам нещо против да изпратят подкрепления на битуригите. Ако това са само междуплеменни разногласия, рекох, давайте, изпратете войски.
Ала съдбата на тази войска е доста странна. Тя се събрала, много силна и добре въоръжена, и тръгнала към земите на битуригите. Когато обаче стигнала бреговете на Лигер спряла и не пресякла реката. След като постояла така няколко дни, отново се върнала у дома. Литавик току-що си тръгна, след като дойде да ме уведоми защо битуригите са оставени без подкрепления. Според него Катбад изпратил предупреждение, че арверните и битуригите се наговорили да нападнат хедуиската армия веднага щом прекоси Лигер.
Твърде нагласено, Цезаре. Колегите ми са съгласни с мен, особено Квинт Цицерон, който явно умее да предусеща такива неща.
Ти ще решаваш какво да правим и ние може би няма да научим плана ти, докато не се видим лично. Защото не ми се вярва една шепа гали, с или без хедуите, да ти попречат да се присъединиш към нас. Бъди сигурен, че ние сме готови да се вдигнем на оръжие във всеки един момент. Под предлог, че в лагера му плъзнала зараза, Фабий се вдигна с двата си легиона и се премести недалеч от Бибракт, близо до изворите на Икауна. Хедуите изглеждат доволни от тази промяна, но кой знае? Вече не им вярвам.
Ако изпращаш писма, войски или идваш лично в Агединкум, по-добре избягвай земите на хедуите. Най-добре е през Генава до Везонцион, след това през земите на лингоните до Агединкум. Така изпратихме писмата. Много съм доволен, че Квинт Цицерон е с мен. Неговият опит с нервиите го прави незаменим.
Лабиен ни уведоми, че ще остане с двата си легиона, където е сега, докато не получи вести от теб. Той също се премести и сега станува край главната крепост на ремите, Бибракс. Както изглежда, основният удар ще дойде от келтите в Централна Галия, затова решихме да останем на удобни за отпор позиции. Белгите, с Комий или без, вече не представляват сериозна заплаха.“
Когато Цезар спря да чете на глас, никой не се обади. Някои неща им бяха известни още от първото писмо на Требоний, ала в това определено имаше много повече информация.
— Първо ще се занимаем с Провинцията — заговори Цезар. — Петнайсети ще получи двата си дни почивка, но след това тръгваме без почивка за Нарбон. Аз ще яздя напред, това ще всее паника и никой няма да рискува да започне размирици. От Никея до Нарбон са петстотин километра, но искам Петнайсети да стигне за осем дни, Дециме. Ти командваш. Хирций, ти ще дойдеш с мен. Погрижи се да имаме достатъчно куриери, искам през цялото време да съм във връзка с Мамура и Вентидий.