— Значи, си определил шестнайсет дни, за да прекосиш Цебена през зимата и да стигнеш Агединкум. Това са повече от шестстотин километра, в по-голямата част през дълбоки снегове.
— Да. Предвиждам средно по четирийсет километра на ден. Между Нарбон и Олтис ще изминаваме по много повече, както и след като слезем при Виена. Дори да се забавим през Цебена, пак ще стигнем навреме в Агединкум. — Цезар погледна братовчед си много сериозно. — Не искам Версенжеторикс да следи движението ми, Луций. Това означава, че трябва да се придвижвам по-бързо, отколкото той очаква. Искам да го държа в пълно неведение. Къде е Цезар? Някой чул ли е къде е Цезар? И всеки път, когато му съобщят местоположението ми, той ще открива, че съм минал оттам преди четири-пет дни, така че няма да знае къде съм в момента.
— Той е неопитен — отбеляза замислено Децим Брут.
— Точно така. Големи амбиции, малко опит. Не твърдя, че му липсват кураж или военни умения. Всичко обаче работи в моя полза, нали? Аз имам опита… и много по-силна амбиция от неговата. Ала ако искам да го победя, трябва да го принудя да взима все грешни решения.
— Надявам се, не си забравил да си вземеш зимния плащ — усмихна се Луций.
— Не бих се разделил с дебелото си покривало за нищо на света! Все пак съм служил при Гай Марий. Когато Бургунд дойде при мен, той носеше и плаща си. На деветдесет години е, смрадта му стига до небесата, независимо колко благовонни треви слагам в него и проклинам всеки ден, в който трябва да го нося. Ала, казвам ти, такъв зимен плащ не можеш да намериш вече никъде, дори в Лигурия. Дъждът просто се стича по него, вятърът не може да проникне през плата му, а пурпурният му цвят е толкова ярък, сякаш току-що са го свалили от стана.
Петнайсети легион тръгна от Нарбон без никакви каруци. Палатките на центурионите бяха натоварени на мулета, също и резервните копия и инструментите. Всичко друго, включително и скъпоценната артилерия на Цезар потегли нагоре по течението на Роданус, никой не можеше да предвиди кога ще пристигне. Всеки легионер носеше храна за пет дни, запасите за останалите единайсет бяха натоварени на по едно допълнително муле за всеки осем войника, както и по-тежките им вещи. Бойците крачеха с желание.
И легендарният Цезаров късмет отново ги съпътстваше. Защото гъстите мъгли на север позволиха на колоната му да мине незабелязано покрай Луктерий и габалите. Навлязоха в Цебена при лек снеговалеж и веднага започнаха изкачването. Цезар възнамеряваше да прекоси главното било на изток при първа възможност, след това да продължи по него, докато теренът позволява.
Снежната покривка бързо достигна шест стъпки, но валежът спря. Центуриите се сменяха във водачеството пред колоната, за да участват в прочистването на пътя. От съображение за безопасност легионерите се движеха в редици по четири вместо по осем, а мулетата вървяха в колона по едно от най-стабилната страна на пътя. От време на време имаше и нещастни случаи, когато склонът се срутваше повличайки някой и друг войник, но загубите бяха малко и пострадалите най-често оцеляваха. Дълбокият сняг омекотяваше паданията.
Цезар вървеше пеша през цялото време и участваше наравно с легионерите в разриването на снега, най-вече за да ободрява хората си и да им обяснява къде отиват и какво ги очаква там. Присъствието му винаги ги успокояваше — повечето бяха навършили осемнайсет, но това не ги правеше зрели мъже телом и духом и много от тях още страдаха за дома си. Не приемаха Цезар като баща, защото никой, дори и в най-смелите си мечти, не можеше да си представи да има такъв баща, ала той излъчваше огромна самоувереност, която ги караше да се чувстват в безопасност с него.
— Ставате доста добър легион — говореше той с широка усмивка. — Съмнявам се дори Десети да постигне много по-голяма скорост, макар че те воюват вече девет години. Вие сте още „бебета“. Има хляб във вас, момчета.
Късметът продължаваше да е с него. Не се разрази нито една снежна буря, нямаше опасност да срещнат враждебни гали и леката мъгла постоянно ги скриваше от неприятелски погледи. Отначало Цезар се тревожеше от арверните, чиито земи се простираха на запад от главното било, но понеже не се появяваше нито един представител от това племе, дори случайно заблуден и той ставаше все по-уверен, че ще стигне до Виена, без Версенжеторикс да получи дори едно известие за идването му.