Благодарни на боговете, легионерите от Петнайсети слязоха от Цебена и се установиха на лагер край Виена. Трима бяха загинали, неколцина други бяха със счупени крайници, четири мулета се бяха подплашили и бяха скочили в една пропаст, но никой не беше получил измръзване и всички бяха в добра форма, за да продължат към Агединкум.
Четиристотинте убий бяха там, пристигнали преди четири месеца. Толкова се радваха на ремските си коне, че както каза предводителят им на развален латински, били готови да последват Цезар навсякъде.
— Дециме, води Петнайсети към Агединкум без мен — заръча Цезар; бе облечен за конен поход, наметнат с миризливия плащ на Гай Марий. — Отивам с германите към Икауна. Ще взема Фабий и двата му легиона и ще се присъединя към вас в Агединкум.
От Карнутум към земите на битуригите тръгнаха деветдесет хиляди гали. Не бързаха особено, тъй като водачът съзнаваше, че няма необходимия опит в обсадните действия, за да превземе крепост като Аварикум, основната твърдина на битуригите. Затова се стремеше да всее паника сред племето, като изгаряше селата и опустошаваше земите им. Успя да постигне желания ефект, но едва след като хедуиската войска се върна у дома си, без да прекоси водите на Лигер. Няколко дни бяха нужни на битуригите, за да осъзнаят, че няма да получат очакваната помощ и че римляните ще продължат да седят безгрижно зад непревземаемите си укрепления. В средата на април те изпратиха посланици при Версенжеторикс и се покориха.
— С теб сме и в смъртта — увери го Битургон, царят. — Ще направим каквото кажеш. Римляните не спазиха обещанията си. Не ни защитиха. Затова сме с теб.
Много добре! Версенжеторикс подмина Аварикум и се насочи към Горгобина, стара арвернска крепост, принадлежаща сега на сродниците на хелветите, боите.
Литавик го настигна преди Горгобина и спря коня си на върха на един хълм, за да се наслади на гледката. Толкова много воини! Как бе възможно римляните да победят? Човек никога не можеше да прецени размера на римската войска, защото тя се движеше в колона, простираща се на километри с товарния керван и артилерията по средата. Беше някак си по-малко внушителна и със сигурност по-малко заплашителна от гледката, простираща се пред удивените очи на Литавик. Сто хиляди облечени в метални ризници и въоръжени до зъби галски воини настъпваха на фронт с ширина осем километра и сто човека в дълбочина с керван с багаж отзад. Може би двайсет хиляди от тях бяха на коне, по десет хиляди от двете страни на фронта. Най-отпред яздеха военачалниците, Версенжеторикс — сам пред другите; зад него останалите: Драпес и Каварий от сеноните, Гутруат от карнутите, Дадеракс от мандубиите. И Катбад, лесен за разпознаване със снежнобялата си роба и снежнобелия си кон. Значи, войната беше и религиозна. Друидите се обявяваха за обединена Галия.
Версенжеторикс яздеше красив сивкавокафяв жребец и носеше покривало с каретата на арверните, тънки панталони, завързани с тъмнозелена препаска, и шал, увит върху металната му ризница. Макар че настояваше всичките му воини да носят шлемове, той се движеше гологлав и накичен с многобройни златни украшения; с целия блясък на един цар.
Битургон не беше сред привилегированите зад военачалника, но яздеше начело на хората си не много назад. Когато Литавик се приближи, той извади меча си и се нахвърли върху него.
— Предател! — закрещя. — Римски слуга!
Версенжеторикс и Драпес се изправиха между него и Литавик.
— Прибери меча си, Битургоне — нареди Версенжеторикс.
— Той е хедуй! Предател! Хедуите ни предадоха!
— Не хедуите ви предадоха, Битургоне. Римляните ви измениха. Защо, мислиш, се прибраха хедуите? Не защото са го искали. Било е заповед от Требоний.
Драпес убеди Битургон да прибере меча си и го придружи назад към редиците на хората му. Литавик изравни коня си с този на Версенжеторикс, Катбад се присъедини.
— Има новини — обяви Литавик.
— Казвай.
— Цезар се е озовал ненадейно във Виена с Петнайсети легион и се насочил веднага на север.
Сивкавокафявият жребец се препъна; галът се обърна удивен към Литавик:
— Във Виена? И вече потеглил? Защо никой не ми е казал, че идва? Ти твърдеше, че имаш шпиони от Араузион до Матискон!
— Наистина — заекна Литавик. — Той не е минал оттам, Версенжеторикс, кълна ти се!
— Няма друг път.
— Във Виена се говори, че Петнайсети слязъл от Цебена. Цезар се качил през Олтис, прекосил билото и слязъл чак при Виена.