— Ще тръгна утре заран — обяви с доволство Лабиен. Хвърли на Цезар тревожен, объркан поглед. — Не каза какво мислиш за инцидента с Комий.
— Жалко, че го изпусна. Той се оказа трън в крака ни. Надявам се да намерим някого, който да го извади.
Положението в Децеция се оказа толкова сложно, че Цезар не можеше да определи кой говори истината и кой лъже. Единствената полза бе, че се срещна с всички хедуи лично. Може би точно от това най-много се нуждаеха те: да видят и чуят Цезар. Кот бе свален, Конвиктолав — отново възкачен на поста си. Младият и енергичен Епоредорикс беше избран за втори вергобрет. Друидите се засуетиха наоколо и се заклеха във вечна вярност на Конвиктолав, Епоредорикс, Валециак, Виридомар, Каварил и онзи стълб на справедливостта, Литавик.
— Искам десет хиляди пехотинци и всички конници, които можете да осигурите — нареди Цезар. — Ще дойдат с мен в Герговия. И да носят жито, ясно ли е?
— Аз ще ги доведа — отвърна с усмивка Литавик. — Бъди спокоен, Цезаре. Хедуите ще дойдат в Герговия.
В средата на юни Цезар се приготви да тръгне към река Елавер и Герговия. Пролетта напредваше, реките бяха така придошли от топящите се снегове и дъждовете, че за преминаването им бяха нужни мостове, бродовете бяха неизползваеми.
Версенжеторикс прекоси Елавер на запад и веднага разруши моста. Това принуди Цезар да продължи по източния бряг, докато галската войска го следваше неотлъчно по западния, разрушавайки по пътя си всички мостове. Тъй като не бяха добри каменоделци, галите предпочитаха да строят дървени мостове. Реката бе буйна, но Цезар откри онова, което търсеше — дървен мост, издигнат върху каменни подпори. Макар че дървената конструкция бе разрушена, колоните стояха. Това му стигаше. Докато четири от легионите продължаваха на юг, давайки вид, че са цялата войска, Цезар скри останалите два в околните гори и изчака Версенжеторикс да отмине. Двата легиона прокараха нов дървен мост над Елавер, преминаха реката и скоро останалите четири се присъединиха към тях.
Версенжеторикс продължи към Герговия, но не влезе в голямата арвернска крепост, а се установи върху едно малко плато със стръмни скалисти склонове — едно разклонение на Цебена, предлагащо на Герговия закрила от големия планински масив. Стоте хиляди воини на царя на Галия се настаниха сред пресечената местност около крепостта и зачакаха Цезар.
Гледката бе наистина ужасяваща. Сякаш върху всеки камък стоеше галски боец, а един поглед върху Герговия бе достатъчен на Цезар да разбере, че градът не може да бъде превзет лесно. Решението бе обсада, а тя щеше да му отнеме ценно време. И още по-важно, щеше да доведе до изчерпване на така необходимите хранителни запаси. Храна нямаше да дойде, докато не пристигнат обещаните подкрепления от хедуите. Междувременно обаче можеше да се направят някои други неща — и по-точно да се превземе едно малко възвишение непосредствено пред платото на Герговия.
— Завземем ли това хълмче, ще прекъснем почти единствения им водоизточник — рече той. — Така ще спрем и доставките им на храна.
Речено — сторено. Под прикритието на нощта Цезар завзе хълмчето между полунощ и разсъмване, остави Гай Фабий и два легиона в силно укрепения лагер и удължи защитните му съоръжения, за да го свърже с главния си лагер чрез голям двоен ров.
Всъщност полунощ се оказа наистина ключов час при превземането на Герговия. След две нощи, пак в полунощ, Епоредорикс от хедуите пристигна в лагера на римляните заедно с Виридомар, представител от нисшата класа, издигнал се до хедуиския сенат благодарение на влиянието на Цезар.
— Литавик се присъедини към Версенжеторикс — съобщи с треперещ глас Епоредорикс. — И което е по-лошо, цялата войска е с него. Идват към Герговия, уж да се присъединят към теб, но изпратиха куриер и при Версенжеторикс. Влязат ли в лагера, смятат да го завземат отвътре, докато галът напада отвън.
— В такъв случай няма време да намаляваме територията на лагера — изсъска през зъби Цезар. — Фабий, ще трябва да отбраняваш и малкия, и големия лагер с два легиона, не мога да ти оставя повече. Ще се върна след ден, дотогава трябва да се справиш без мен.