Положението се усложни от това, че хедуите, съставляващи дясното крило на конницата, бяха взети за врагове заради ризниците им. Легати, трибуни и самият Цезар се втурнаха с викове да разтървават войниците си, накараха ги насила да се оттеглят. Тит Секстий, останал в малкия лагер, изкара Тринайсети легион и в редиците на войската отново се въдвори ред. Легионите се изтеглиха в лагера и оставиха бойното поле в ръцете на галите.
Четирийсет и пет центуриони, повечето от Осми легион, бяха мъртви, също и близо седемстотин редови войници. Загуба, която докара Цезар до сълзи, особено след като научи, че сред загиналите центуриони са Луций Фабий и Марк Петроний от Осми. И двамата бяха дали живота си, докато се опитваха да запазят войниците си.
— Добре е, но не достатъчно — рече Цезар пред легионите си. — Теренът е неблагоприятен и всички го знаехте. Това е войската на Цезар, което означава, че храброст и решителност не са единствените качества, които се изискват от вас. О, чудесно е човек да не се стъписва пред високите крепостни стени, пред силно укрепения лагер, пред тежкия терен. Ала аз не ви изпращам в битка, за да загубите живота си! Аз нямам навика да жертвам скъпоценните си войници и още по-скъпоценните си центуриони само за да се говори, че водя войска от герои! От мъртви герои полза няма. Мъртвите герои ги изгарят с почести, сетни ги забравят. Смелостта и силата са достойни за уважение, но те не са единствените качества на войника. Най-малко в армията на Цезар. Дисциплинираността и самоконтролът се уважават от Цезар не по-малко от другите качества. Моите войници трябва да умеят да разсъждават. Моите войници трябва да пазят самообладание, независимо каква силна страст ги ръководи. Защото самообладанието и разсъдителността печелят повече битки от храбростта. Не ме карайте да скърбя! Не давайте на Цезар причина да плаче!
Войниците стояха мълчаливо; Цезар плачеше.
Той избърса очи и поклати глава:
— Не е ваша грешката, момчета, и аз не ви се сърдя. Просто скърбя. Обичам да виждам все същите познати лица, когато обикалям редиците ви, не искам никое от тях да липсва. Вие сте мои момчета, не мога да понеса загубата на нито един от вас. По-добре да загубиш войната, отколкото хората си. Вчера обаче ние не загубихме и няма да загубим тази война. Вчера ние спечелихме една малка победа. И Версенжеторикс спечели една малка победа. Ние разбихме лагерите му. Той ни отблъсна от стените на Герговия. Ала не голямата галска храброст ни накара да се оттеглим, а неравният терен и ехото. Аз имах своите съмнения за изхода от тази битка и не останах изненадан. Това не променя нищо, освен че някои лица липсват в редовете ми. Така че, ако размишлявате за вчера, винете ехото. А когато мислите за утре, помнете вчерашния урок.
След речта на Цезар легионите излязоха от лагера в боен строй, но Версенжеторикс отказа да приеме сражението. Бойните крясъци на германите смразяваха кръвта на всеки галски воин, обръщаха конницата в панически бяг.
— Той не възнамерява да встъпи в решително сражение дори тук, в собствените си владения — отбеляза Цезар — Ще го предизвикаме на битка и утре, макар че той пак няма да я приеме. След това напускаме околностите на Герговия. И за да сме сигурни, че няма да ни се случи нищо, хедуите ще вървят последни.
Новиодунум Невирнум се разполагаше на северните брегове на Лигер, много близо до вливането на Елавер. Четири дни след като остави Герговия зад гърба си, Цезар пристигна там, за да завари мостовете над Лигер разрушени, а хедуите — въстанали. Бяха изпепелили Новиодунум Невирнум, за да лишат Цезар от храна и тъй като огньовете се разгаряха бавно, бяха изсипали съдържанието на хамбарите и складовете в реката. Римските граждани, обитаващи хедуиските земи, бяха избити. Симпатизантите на римляните сред племето — също.
Епоредорикс и Виридомар се присъединиха към Цезар и го информираха за положението.
— Литавик командва, Кот отново е на власт, Конвиктолав прави каквото му наредят — обясни мрачно Епоредорикс. — Ние с Виридомар бяхме лишени от всичко и прокудени. А Версенжеторикс скоро ще организира всеобщо галско събрание в Бибракт. След това ще свика общ военен сбор в Карнутум.
Цезар ги изслуша със загрижено изражение.
— Прокудени или не, очаквам да се върнете при народа си — заговори той след края на разказа им. — Искам да им напомните кой съм, какъв съм и къде възнамерявам да стигна. Ако хедуите смятат да се изпречат на пътя ми, Епоредориксе, ще ги смачкам, както вол смачква бръмбар. Хедуите имат официален договор с Рим и привилегии на приятели и съюзници. Ако продължат обаче с тази лудост, ще загубят всичко. Връщай се сега и им предай думите ми.