— Не разбирам! — вайкаше се Квинт Цицерон. — Хедуите са наши съюзници почти от сто години. С радост помогнаха на Ахенобарб да подчини арверните. Толкова са романизирани, че говорят само латински! Защо тази промяна?
— Заради Версенжеторикс — обясни Цезар. — Да не забравяме и друидите. И да не подценяваме амбициозния Литавик.
— Да не забравяме и река Лигер — намеси се Фабий. Хедуите не са оставили ни един здрав мост. Изпратих разузнавачи в продължение на километри по брега. Всички ме уверяват, че реката не може да се прекоси. — Той се усмихна. — Открихме обаче едно местенце, където може да се мине.
— Добра работа!
Последното, което Цезар поиска от хедуиските си конници, бе да навлязат с конете си в реката и да застанат срещу течението й. Всичките хиляда ездачи се наредиха, за да намалят силата на течението и така да улеснят легионите, които преминаха малко под тях без особени затруднения.
— Освен че — оплака се, треперейки, Мутил, центурион от Тринайсети легион, когато стигнаха на северния бряг — не ни остана ни една ментула1. Всички окапаха от ледената вода.
— Глупости, Мутиле! — ухили се Цезар. — Всички сте ментули! Не е ли така, момчета? — обърна се той към войниците от центурията на Мутил, всичките посинели от студ.
— Така е, Пълководецо!
— М-м! — изсумтя Цезар и пришпори коня си. Секстий излезе насреща му:
— Имаме късмет. Хедуите може да са изпепелили Новиодунум Невирнум, но са оставили своите хамбари. Наоколо храна има в изобилие. През следващите няколко дни ще се храним добре.
— Добре, организирай отряди за запасяване. Ако срещнете хедуи, Тите, убивайте наред.
— Пред конницата ли? — попита безстрастно Секстий.
— О, не. Дотегна ми вече от хедуи и това важи и за хедуиската конница. Ако останеш, ще видиш как ги освобождавам.
— Ама ти не можеш без конница.
— По-добре ще се справям без конница, която може всеки момент да насочи копията си към гърбовете на войниците ми! Ала не се тревожи. Изпратих послание до Дорикс от ремите, също до Арминий на убите. Отсега нататък не смятам да използвам галски конници. Ще мина на германи.
Същата нощ в лагера се състоя военен съвет.
— След вдигането на хедуите Версенжеторикс ще е напълно уверен, че ще победи. В такъв случай, Фабий, какво според теб ще си помисли, че ще предприема?
— Ще предположи, че ще се оттеглиш от Галия Комата в Провинцията — отвърна, без да се замисля легатът.
— Да, съгласен съм. — Цезар вдигна рамене. — В крайна сметка това е една разумна възможност. Ние отстъпваме… или поне той така си мисли. Наложи се да се оттеглим, без да превземем Герговия. На хедуите не можем да имаме вяра. Как ще оцелеем в една напълно враждебна страна? Всички са против нас. И постоянно изпитваме недостиг на храна, което е най-важното. Без провизиите на хедуите ние не можем да оцелеем. Следователно — към Провинцията.
— В която — чу се нов глас — царят размирици.
Фабий, Квинт Цицерон и Секстий вдигнаха изумени погледи към входа на шатрата, където стоеше мъж, толкова едър, че главата му изглеждаше твърде малка.
— Виж ти, виж ти — възкликна весело Цезар. — Марк Антоний, най-после! Кога свърши делото срещу Милон? В началото на април? Кой месец сме сега? Средата на квинктил? Как дойде, Антоний? През Сирия ли?
Антоний дръпна платнището на входа и хвърли зимния си плащ, без да се впечатли особено от саркастичното посрещане. Усмихна се широко и белите му зъби блеснаха. Той прокара пръсти през къдравата си руса коса и погледна нахално втория си братовчед.
— Не, не минах през Сирия — отвърна и започна да се оглежда. — Знам, че вечерята отдавна е минала, ала няма ли някаква възможност да получа храна?
— Защо ще те храня, Антоний?
— Защото нося новини.
— Можеш да получиш хляб, маслини и сирене.
— Предпочитам един печен вол, но ще се задоволя и с това. — Антоний се настани на един свободен стол. — Здравейте, Фабий, Секстий! Как е? И самият Квинт Цицерон! Странна компания, Цезаре.
Квинт Цицерон се наежи, но обидата бе придружена от чаровна усмивка и другите двама легати също се засмяха. Донесоха храна и Антоний се зае да я унищожава. Отпи от чашата, която му напълни един прислужник, примигва и я остави обидено.