Интересен човек бе този Пахлави Сурен. Едва на трийсет (на моя възраст) и племенник на царя, говори се, че бил изключително красив, изтънчен, дори женствен. Нямал влечение към жените, предпочитал момчета между тринайсет и петнайсет години. Щом станели твърде големи за вкуса му той ги назначавал във войската или в управлението като висши служители. Това е напълно допустимо според партските обичаи.
Това, което го тревожело най-много, когато събирал хората си, бил един факт, добре известен и на Крас, и на останалите от нас — факт, който, както ни уверяваше Абгар, щял да ни осигури лесна победа. А именно, че партските конни стрелци изразходват твърде бързо стрелите си. Затова въпреки умението си да стрелят точно от гърба на препускащия кон те много скоро се оказват непотребни.
Пахлави Сурен измислил как да се поправи това. Подготвил огромен керван от камили, натоварени с кошове резервни стрели. След това събрал няколко хиляди роби и ги обучил как да доставят стрелите на конниците в самия разгар на битката. Затова, когато тръгнал от Селевкия, за да ни пресрещне със стрелковата и бронираната си конница, той повел безкраен керван камили и роби.
Ти ще попиташ откъде знам всичко това. Когато му дойде времето ще стигна и до това, а сега ще ти споделя само, че го научих от един удивителен принц в еврейския царски двор, Антипатер, чиито шпиони и осведомители му носят вести от всяко крайче на света.
Край Билехас се кръстосват керванските пътища между Палмира и Никефорион и този през Кари за Едеса и Амида. Към този кръстопът се бяхме запътили.
Имахме трийсет хиляди римски пехотинци, хиляда хедуиски конници и три хиляди галатийски. Те бяха разтревожени още преди да навлезем в пустинята, а там ставаха все по-уплашени с всеки изминал ден. За да го установя, бе достатъчно да пояздя между тях и да послушам разговорите им: Крас бил прокълнат, всички щели да умрат. Нямаше никаква опасност от бунт, тъй като склонните да се опълчат срещу предводителите си войници поне притежават някаква воля и енергия. Нашите бяха загубили всякаква надежда. Те просто се бяха примирили да срещнат съдбата си като пленници, поведени към пазара на роби. Хедуиските конници бяха най-зле. Никога в живота си не бяха виждали такава пустош, сивкав, мрачен пейзаж, лишен от всякакъв подслон и красота. Те се затваряха в себе си и не се интересуваха от нищо.
Два дни след навлизането ни в пустинята започнахме да виждаме малки групички парти, най-често стрелци, по-рядко броненосци. Не че ни притесняваха. Те се приближаваха, след това пришпорваха конете си и изчезваха. Сега знам, че са поддържали връзка с Абгар и са докладвали на Пахлави Сурен, който лагеруваше край Никефорион при вливането на Билехас в Ефрат.
Достигнахме Билехас четири дни преди юнските иди и аз помолих Марк Крас да издигне здраво укрепление и да се установим на лагер достатъчно дълго, за да могат легатите и трибуните да въдворят някакъв ред във войската. Крас обаче не искаше и да чуе. Бързаше, защото вече твърде дълго пътувахме. Искаше да достигнем каналите на мястото, където Тигър и Ефрат почти се сливат, преди началото на лятото и вече започваше да се съмнява, че ще успеем. Затова нареди войниците да направят кратка почивка и да продължат надолу по Билехас. Все още бе ранен следобед.
Изведнъж забелязах, че цар Абгар и четирите му хиляди войници буквално са се изпарили. Изчезнали! Няколко галатийски разузнавачи пристигнаха в галоп, крещейки, че приближава многобройна партска конница, но едва успяха да привлекат вниманието, когато от всички посоки ни засипаха стрели и войниците започнаха да падат като есенни листа. Никога не съм виждал толкова бърза и жестока атака като този дъжд от стрели.
Крас не предприе нищо, просто стоеше и гледаше. «Всеки момент ще спрат — крещеше иззад прикритието на щитовете, — скоро ще им свършат стрелите.»
Стрелите не им свършиха. Римските войници панически бягаха и падаха. Падаха. Накрая Крас накара тръбачите да свирят «строй се в квадрат», но твърде късно. Броненосците настъпиха, огромни мъже върху огромни коне, покрити с черни железни ризници. Забелязах, че когато се движат в тръс (твърде тежки са за галоп), звънтят като милиони монети в хиляди кесии. Питам се дали и Крас се е замислил за това сравнение. Земята трепери под копитата им. Вдигат огромен облак прах около себе си, така че изглеждат, сякаш изникват от димна завеса.