— Това е вода! — оплака се той. — Искам вино!
— Не се съмнявам, ала в моя военен лагер няма да намериш, Антоний. На сух режим сме. А щом старшите ми легати са доволни на вода, простият ми квестор също трябва да мълчи. Освен това, като започнеш, ти не знаеш кога да спреш. Това е сигурен признак за нездравословна пристрастеност към тази силно отровна течност. Воюването с мен ще ти се отрази добре. Ще останеш толкова трезвен, та може да откриеш, че глава, която не страда от постоянен махмурлук, е способна и на мисловна дейност.
Антоний понечи да възрази, но Цезар побърза да каже:
— И не ми натяквай за Габиний! Той не можеше да те обуздае. Аз обаче ще успея.
Антоний затвори уста, примигна, нацупи се като Етна, преди да изригне, после избухна в смях:
— О, не си се променил още от деня, в който ме изрита толкова силно отзад, че после цяла седмица не можех да седна! Този човек — обърна се към останалите — е напаст за целия ни род. Истинско бедствие. Ала заговори ли, дори собствената ми малоумна майка спира да се вайка и да крещи.
— Ако ще си толкова многословен, Антоний, предпочитам да чуя нещо смислено — сряза го Цезар. — Какво става на юг?
— Ами, бях в Нарбон при чичо ми Луций (не на своя глава, в Арелате намерих писмо, с което ме викаше) и той ти изпраща послание, дълго няколко педи. — Той извади дебел свитък и го подаде на Цезар. — Мога да ти го преразкажа по-накратко, ако искаш.
— Ще ми е интересно да чуя разказа ти, Антоний. Давай.
— Всичко започнало с настъпването на пролетта. Луктерий изпратил габалите и някои от южните арверни от източната страна на Цебена, за да нападнат хелвиите. Това е най-лошото. Хелвиите били разбити. Решили, че имат числено превъзходство над габалите, но не взели предвид арверните. Претърпели жестоко поражение. Донотавър е убит. Кабур и по-младите му синове обаче са живи и сега нещата вървят добре. Хелвиите са на безопасно място в градовете си.
— Жалко за Кабур, да изгуби сина си. Имаш ли представа какво смятат да правят алоброгите?
— Във всеки случай няма да се присъединят към Версенжеторикс! Минах през земите им, там кипи усилена дейност. Навсякъде издигат укрепления, няма едно селище без охрана. Готови са да отблъснат всякакво нападение.
— А водките арекомики?
— Рутените, кардурките и някои от петрокориите нападнали граничните земи между Вардон и Тарнис, но чичо Луций въоръжил и организирал водките много добре, така че те се справят изненадващо успешно. Разбира се, някои от по-отдалечените им селища са пострадали.
— А Аквитания?
— Засега там има много малко неприятности. Нициобригите се обявиха за Версенжеторикс. Царят им, Тевтомар, успя да наеме конници от аквитаните. Само че той се смята за твърде високопоставен, за да се подчини на един обикновен смъртен като Луктерий, затова потеглил с войската си да се присъедини към Версенжеторикс. Ако не броим това, на юг от Гарумна всичко е спокойно. — Антоний направи пауза, сетне добави: — Това всичкото ти го пише чичо Луций.
— На чичо ти Луций ще му хареса краят на одисеята на надутия цар Тевтомар. Наложи се да избяга от Герговия гол и върху ранен кон. Иначе щеше да участва в триумфалното ми шествие, когато се състои някой ден.
Изведнъж Цезар наклони глава към Антоний, странен жест, на който тримата му легати досега не бяха ставали свидетели. Изведнъж той им се стори най-великият сред царете, а Антоний — един прост, нищожен червей. Колко необичайно!
— Благодаря, Антоний.
Той се обърна към Фабий, Секстий и Квинт Цицерон. „Той е единственият цар от този род — рече си Квинт Цицерон. — Нищо чудно, че с брат ми Цицерон не се погаждат. Той също е царят на фамилията.“
— Добре, положението в Провинцията е стабилно, макар и опасно. Нищо чудно Версенжеторикс да е също толкова добре запознат със ситуацията, колкото мен. Да, той ще очаква да се оттегля към Провинцията. Затова мисля да оправдая очакванията му.
— Цезаре! — скочи Фабий. — Не можеш!
— Разбира се, преди това трябва да отида до Агединкум. Все пак не мога да оставя Требоний и багажа, да не говорим за верния ми и неуморим Петнайсети. Пък и как ще тръгна без добрия Тит Лабиен и четирите легиона с него?
— Как се справя той? — поинтересува се Антоний.
— Както винаги много добре. След като не успял да превземе Лутеция, продължил нагоре по течението към другия голям остров на Секвана, Мециоседум. Крепостта паднала веднага: не си били изгорили лодките. Сетне той се върнал при Лутеция. В момента на появяването му паризиите подпалили града си и побягнали на север. — Цезар се намръщи, размърда се нервно в курулното си кресло от слонова кост. — Явно из цяла Галия се носи слухът, че съм претърпял поражение край Герговия и че хедуите са въстанали.