Выбрать главу

— А? — погледна го с недоумение Антоний.

— Според писмото, което получих този следобед от Лабиен, той предпочел да не се впуска в кампания на север от Секвана. Удивително как отгатва мислите ми! Предчувствал е, че ще поискам да събера цялата си армия. — В гласа на Цезар прозвуча тъжна нотка. — Преди да си тръгне, решил, че не е зле да даде урок на паризиите (водени от един авлерк, стария Камулоген) и новите им съюзници. Не е хубаво да дразниш Тит Лабиен. Новите съюзници са атребатите на Комий и някои от беловаките. Лабиен им устроил клопка. Това никога не е било трудно. Повечето са мъртви, включително Камулоген и атребатите. В момента Лабиен се придвижва към Агединкум. — Цезар се изправи. — Ще си лягам вече. Утре тръгваме рано, но не за Провинцията, а към Агединкум.

— Цезар наистина ли е претърпял поражение край Герговия? — обърна се Антоний към Фабий, когато Пълководеца излезе от шатрата.

— Той? Поражение? Не, разбира се, че не. Просто се изтеглихме.

— Щяхме да излезем победители — намеси се Квинт Цицерон, — ако хедуите не го бяха принудили да се върне на север от Лигер. Галите са труден противник, Антоний.

— Не ми изглеждаше особено доволен от Лабиен, въпреки всичките му хвалби.

Тримата старши легати се спогледаха.

— Е, Лабиен наистина е проблем за Цезар. Не е човек на честта. Ала на бойното поле е блестящ. На Цезар никак не му харесва да зависи от него, така мислим — отвърна Квинт Цицерон.

— За повече питай Авъл Хирций — завърши Секстий.

— Аз къде ще спя тази вечер?

— В моята палатка — отговори Фабий. — Имаш ли много багаж? Всички вие, сирийските властелини, имате този навик. Танцьорки, свирачи, колесници, теглени от лъвове.

— Всъщност — усмихна се Антоний, — винаги съм мечтал да се возя в колесница, теглена от лъвове. Само че някак си реших, че братовчедът Гай няма да го одобри. Затова оставих танцьорките и свирачите в Рим.

— А лъвовете?

— Все още мързелуват в Африка.

* * *

— Не виждам причина хедуите да признават един арверн за цар и главнокомандващ! — заяви Литавик пред вождовете, събрани в Бибракт.

— Ако хедуите искат да принадлежат към новата независима нация на Галия, ще се наложи да се подчинят на мнозинството — отвърна Катбад от подиума, върху който стоеше редом с Версенжеторикс.

Това възбуди хедуиското недоволство. Когато хедуиските благородници влязоха в заседателната си зала, те откриха, че новата държава се управлява само от двама души и никой от тях не е хедуй. Да стоят сред тълпата в залата и да гледат от ниско един арверн, бе непоносимо! Твърде голяма обида, за да го преживеят!

— И кое така наречено „мнозинство“ иска Версенжеторикс? — запита Литавик. — Имало ли е избори? Ако е имало, хедуите не са присъствали! Знаем само, че Катбад накарал една малка група вождове (никой, от които не е бил хедуй!) Да превият коляно пред Версенжеторикс като пред цар! Ние не сме участвали! И няма да го сторим!

— Литавик, Литавик! — възкликна Катбад и се изправи. — Ако искаме да победим, ако ще се бием като една единна нация, някой трябва да бъде цар, докато войната, осигуряваща независимостта ни, приключи! Тогава ще можем спокойно да съберем съвет на всички племена и да определим какво ще е устройството на държавата. Боговете избраха Версенжеторикс да обедини народите ни дотогава.

— О, разбирам! Значи, е станало в Карнутум, а? — изсумтя Кот и се изправи. — Друидски заговор за издигане на един от традиционните ни врагове на трона!

— Няма никакъв заговор. Всички присъстващи тук хедуи трябва да си спомнят, че не хедуй предложи да обедини всички галски народи. И не хедуй даде начало на съпротивата, която толкова вгорчи живота на Цезар. И не хедуй обикаляше галските племена, за да печели подкрепата им. Направи го един арверн. Версенжеторикс!

— Без хедуите обединената ви Галия не струва нищо — намеси се Конвиктолав и се изправи до Литавик и Кот. — Без хедуите нямаше да победите при Герговия.

— И без хедуите — заяви гордо Литавик — така наречената ви обединена Галия е куха като бостанско плашило! Без хедуите не можете да успеете! Стига ни само да се извиним на Цезар и отново да заработим за Рим. Да им осигурим храна, конница, информация. Особено информация!