Версенжеторикс се изправи и отиде до ръба на подиума, върху който до този ден се бяха възкачвали само хедуй. И (което хедуите никога нямаше да забравят) Цезар!
— Никой не отрича значението на хедуите — зазвуча напевният му глас. — Никой не подценява хедуите, най-малкото аз. Само че аз съм цар на Галия! Това няма как да се промени, нито пък народите на Галия могат да ме заменят с някого от вас. Ти имаш големи амбиции, Литавик. Доказа, че си изключително важен за каузата ни. И аз съм последният, който би го отрекъл. Ала не ти си олицетворение на Галската корона. Защото аз ще нося корона с бели ленти като царете на Изтока!
Катбад излезе до него:
— Отговорът е прост. Всички галски народи са представени днес тук, освен ремите, лингоните и треверите. Треверите изпращат извиненията и добрите си пожелания. Не могат да напуснат земите си, защото германите постоянно ги нападат заради конете им. Колкото до ремите и линготите те са слуги на Рим. Те ще получат каквото им се полага. Сега ще гласуваме. Не за да избираме цар! Има само един кандидат, Версенжеторикс. Гласуването ще е с просто да или не. Дали той да бъде цар на Галия, или не?
Гласуването беше почти единодушно. Само хедуите бяха против.
След гласуването Катбад извади един предмет изпод бял воал, украсен с клонки от бял имел — златен шлем със скъпоценни камъни и по едно златно крило от двете страни. Версенжеторикс коленичи и Катбад го короняса. Когато всички вождове се отпуснаха на лявото си коляно, хедуите се предадоха и последваха примера им.
— Можем да изчакаме — прошепна Литавик на Кот. — Нека той да е изкупителната жертва! Щом той може да ни използва, и ние можем да използваме него.
Версенжеторикс много добре си даваше сметка за тези тайни разговори, но реши да не им обръща внимание. Успее ли Галия да прогони римляните и Цезар, той щеше да отстоява правото си върху короната.
— Всяко племе ще изпрати по десет заложници с най-знатен произход в Герговия — обяви царят на Галия.
С Катбад го бяха обсъдили предварително. Израз на недоверие, бе казал друидът. Израз на предпазливост, твърдеше Версенжеторикс.
— Нямам намерение да увеличавам числеността на пехотата си преди общия сбор в Карнутум, защото нямам намерение да влизам в открит бой с Цезар. Ала искам още петнайсет хиляди конници да ми бъдат изпратени веднага. Такава е заповедта ми като ваш цар. С тези конници и онези, които вече се бият за нас, смятам да попреча на Цезар да попълва запасите си от храна.
Той понижи глас:
— Сетне ще поискам една жертва. Нареждам всички племена по пътя на Цезар да унищожат селата, хамбарите, складовете си. Онези, които участват от самото начало, вече го сториха. Сега обаче искам същото от хедуите, мандубиите, амбарите, секваните и сегусиавите. Всичките мои останали народи…
— Чухте ли? „Нареждам!“ „Моите народи!“ — изръмжа Литавик.
— … ще хранят и подслоняват онези, които се лишават, за да лишат римляните. Това е единственият начин. Храбростта на бойното поле не е достатъчна. Ние не се сражаваме със страхливци, не се сражаваме с митични скандски юначаги, не се бием срещу глупаци. Нашият враг е велик, храбър, хитър. Затова трябва да се бием с всяко оръжие, което имаме. Трябва да бъдем по-велики, по-храбри, по-хитри. Ще изпепелим земята си, ще разкопаем нивята си, ще унищожим всичко, което може да нахрани войската на Цезар. Струва си цената, приятели гали. Това е цената на свободата, на истинската независимост, на нашата собствена нация! Свободни хора в свободна страна!
— Свободни хора в свободна страна! — закрещяха вождовете и затропаха по дървения под, докато той загърмя; сетне краката им влязоха в такт и тропането отекна като гърма на хиляди бойни барабани.
— Литавик, заповядвам ти да изпратиш десет хиляди хедуиски пехотинци и осемстотин конници в земите на алоброгите. Притисни ги, докато се присъединят към нас.
— Лично ли да ги поведа?
Версенжеторикс се усмихна:
— Скъпи ми Литавик, ти си ми твърде ценен, за да те хабя за алоброгите. Един от братята ти ще свърши работа.
Царят на Галия повиши глас:
— Научих, че римляните започнали изтегляне от земите ни към Провинцията! Отливът, който започна при Герговия, продължава с пълна сила!
Войската на Цезар отново се събра, макар че Петнайсети легион вече го нямаше. Войниците от него, вече обиграни, бяха разпределени сред останалите и най-вече в намаления с една десета Осми. Начело с Лабиен, Требоний, Квинт Цицерон, Фабий, Секстий, Хирций, Децим Брут, Марк Антоний и неколцина други легати армията понесе целия си багаж и се насочи на изток от Агединкум към земите на винаги верните лингони.