— Каква хубава, тлъста примамка изглеждаме — сподели доволно Цезар пред Требоний. — Десет легиона, шест хиляди конници, всичкият багаж.
— А от тези конници две хиляди са германи — отбеляза с усмивка Требоний и се обърна към Лабиен. — Ти какво мислиш за новата ни германска кавалерия, Тите?
— Заслужават всяка сестерция, която харчим по тях — изръмжа доволно той и оголи конските си зъби. — Макар че Цезаре, съмнявам се името ти да се споменава с много обич между сериозно обидените ни военни трибуни!
Цезар се засмя, вдигна вежди. Хиляда и шестстотин германи бяха чакали пред Агединкум и Требоний положи огромни усилия да смени дребните им кранти с ремски жребци. Не че ремите не даваха животните си. Те взимаха толкова скъпо, че бяха готови да продадат конете си до последния, освен необходимите за размножаване. Просто нямаха достатъчно. Цезар реши проблема, като накара всичките си военни трибуни да сменят високите си италийски жребци с германски понита. Виковете на недоволство можеха да се чуят на километри, но Цезар не отстъпи.
— Същата работа ще вършите и от гърба на понита, и между крилете на пегаси — отвърна той. — По-важното е с предимство, така че, мълчете, негодници!
Римската колона, двайсет и четири километра дълга, с блестящи като люспи брони, се изви на изток, двете хиляди германски конници и четирите хиляди реми се движеха отстрани.
— Защо правят колоните си толкова дълги? — недоумяваше цар Тевтомар, докато с цар Версенжеторикс наблюдаваха безкрайния на пръв поглед керван от едно възвишение. — Защо не се движат с по-широк фронт? Пак ще могат да запазят скъпоценния си строй, просто могат да наредят четири, пет или шест колони една до друга.
— Защото — обясни търпеливо цар Версенжеторикс — никоя войска не е достатъчно голяма, за да нападне една дълга и тънка колона. Дори да имам три или четиристотин хиляди души, колкото се надявам да събера в Карнутум, няма да ми стигнат да го направя. Макар че с толкова войска със сигурност ще опитам. Римската колона е много хитро измислена. Без значение в кой от краищата й се извършва нападението, останалата й част може да действа като крила, да се обърне и да обкръжи нападателя. И са толкова добре обучени, че могат да се строят под формата на един или няколко квадрата по всяко време, преди още да сме успели да ги нападнем. Това е една от причините да искам толкова хиляди стрелци. Научих, че само преди година партите нападнали една римска колона при поход и я разбили благодарение на стрелците си и това, че цялата им войска била конна.
— Значи, ще ги оставиш да си тръгнат, така ли?
— Не и необезпокоени, не. Имам трийсет хиляди конници срещу техните шест хиляди. Добро разпределение. Никакви битки с пехота, Тевтомаре. Ще проведем обаче едно конно сражение. О, не мога да дочакам деня, когато ще използвам стрелците си!
Той нападна с конницата си, разделена на три групи, когато Цезар преминаваше недалеч от северния бряг на река Икауна. Стратегията на галите зависеше от това, дали Цезар ще разреши на конницата си да се отдалечи от пехотата. Версенжеторикс бе убеден, че ще им заповяда да останат около колоната и ще се задоволи само да отблъсне нападението.
Толкова самоуверени бяха галските конници, че дадоха клетва пред царя си, че ако някой не мине поне два пъти с коня си през римската колона, няма да се върне вече в уюта на дома си, при жена си и децата си.
По една от трите деветхилядни групи нападна двата фланга на колоната, докато третата се хвърли върху началото й. Проблемът обаче бе там, че теренът за такава масирана конна атака трябваше да е много равен и проходим. Това беше удобно и за римската пехота, тя лесно се прегрупира в квадрат с всичкия багаж и артилерия по средата. Пък и Цезар не постъпи според очакванията на противника си. Вместо да нареди на конницата да остане и да защитава пехотата, той я раздели на групи по две хиляди. След това я изпрати начело с Лабиен да се бие с галите в открито сражение.
Германите от десния фланг предопределиха успеха: те изкачиха на върха на едно възвишение, объркаха галите, които се бояха от тях, и препуснаха срещу им с бойни викове. Галите побягнаха на юг и се оставиха да бъдат притиснати към реката, където Версенжеторикс изкара пехотата си в опит да установи някакъв ред. Нищо обаче не можеше да спре германската атака, особено при тези великолепни коне. Жадните за кръв убийски воини, със сложно сплетени на топка опашки върху обръснатите си глави, застигаха всеки. Не толкова склонните към излишни рискове реми сметнаха честта си за застрашена и направиха всичко, за да не бъдат посрамени от германите.