Нападението отвън започна в полунощ с оглушителен рев от хиляди гърла — знак за Версенжеторикс и защитниците на крепостта. От Алезия им отговори доста по-слабият звук на военна тръба. Царят щеше да излезе и също да нападне.
Невъзможно бе по-малко от шейсет хиляди души да отбраняват двойно укрепление с дължина около четирийсет километра. Цезар разчиташе, че галите ще нападнат само на определени места, а мракът правеше възможна само атаката през равнината. Тъй като никога не подценяваше врага обаче, той не остави укрепленията незащитени, ала основното задължение на постовете бе да предупредят, ако вражеските войски се насочат към някой друг участък. Две неща бяха решаващи в тези няколко дни на яростни сражения — бързината и гъвкавостта.
Галите отвън бяха докарали известно количество обсадни съоръжения, някои още от Сабин и Кота, но повечето — изработени по модел на пленените машини. И умееха да ги използват. Докато едни прескачаха външния ров, други обстрелваха с камъни укрепленията, добре видими на светлината на факлите. Успяваха да нанесат известни щети, но камъните на римските катапулти причиняваха повече, тъй като артилеристите бяха нагласили точно прицела си, нещо, което галите не бяха усвоили много добре. След като ровът бе запълнен и през него бяха прехвърлени мостове, галите започнаха да се изливат с хиляди върху римските укрепления на фронта от двеста хиляди стъпки по равния терен.
Някои се разпаряха на шиповете, други се набучваха лилиите, трети се натъкваха на надгробните камъни и колкото повече се приближаваха, толкова повече загинаха от изстреляните от скорпионите заострени колове. Артилеристите сега имаха по-добра видимост, а вражеските орди бяха толкова гъсти, че трудно можеха да не уцелят. В тъмнината беше невъзможно да се определи какви клопки са поставили римляните и в какъв ред са ги заложили. Затова галите започнаха да използват телата на загиналите, за да запълват траповете, и в крайна сметка достигнаха двата рова. Бяха донесли стълби и дъски, но светлината от факлите тук бе толкова силна и точно между земния насип и брустверите имаше толкова заострени колове, че никой гал не можеше да намери път между тях и да постави стълбата си. Римските стрелци със стрели, прашки, копия и метателни машини ги поваляха със стотици.
Требоний и Антоний постоянно изпращаха подкрепления. Много от защитниците бяха ранени, но леко и бойният дух бе добър.
На разсъмване галите от външната страна на укрепленията се изтеглиха, оставяйки хиляди пронизани тела по шиповете, лилиите и надгробните камъни. И Версенжеторикс от вътрешната страна, който все още опитваше да премине пълния с вода ров, чу звука от отстъплението им. Усилията на цялата римска войска щяха да се насочат към него, затова той събра хората и екипировката си и се върна по западния склон в крепостта, далеч от прокудените мандубийски жени, деца и старци.
От пленници Цезар разбра разположението на галската войска. Както бе предположил Лабиен, командването беше разделено между атребата Комий, хедуите Кот, Епоредорикс и Виридомар и Веркасивелаун.
— Комий го очаквах — размишляваше Цезар, — но къде е Литавик? Чудно. Кот е твърде стар за военен съвет, съставен от толкова млади хора. Епоредорикс и Виридомар не са повод за тревога. Само Веркасивелаун може да ни причини неприятности.
— А Комий? — попита Квинт Цицерон.
— Той е белг, нямало е как да не го включат във висшето командване. Белгите са разбити, Квинте. Не вярвам белгите във войската да са повече от една десета. Това е келтско въстание и Версенжеторикс е главният пълководец, макар че на хедуите може да не им харесва много. Веркасивелаун е най-опасният.
— Колко още ще продължават? — запита Антоний, доволен от себе си (смяташе, че се е представил не по-зле от Требоний).
— Мисля, че следващото нападение ще е най-ожесточеното и последното — отвърна Цезар; погледна кисело братовчед си, сякаш се досещаше какви мисли минават през главата му. — Няма да можем да прочистим равнината, така че ще използват труповете като мостове. Много е важно дали ще разберат къде е слабото ни място. Антистий, Ребиле, няма нужда да напомням, че трябва да сте готови да отбранявате лагера си. Требоний, Фабий, Секстий, Квинте, Дециме, бъдете готови да реагирате мълниеносно. Лабиен, ти ще обикаляш целия район, премести германската конница в северния лагер. Няма нужда да ти казвам какво да правиш, но ме дръж постоянно в течение.