Слушателите му стояха безмълвно. Версенжеторикс се извъртя и се прибра, Дадеракс и Битургон го последваха. Галските воини бавно се разпръснаха, за да запомнят думите на царя си и да ги предадат на децата си.
— Останалото е само за вашите уши — рече царят в пустата, ехтяща съвещателна зала.
— Седни — подкани го тихо Битургон.
— Не. Не. Може би Цезар ще те вземе за заложник, Битургоне, като цар на многочислено племе. Ала мисля, че теб, Дадераксе, ще остави на свобода. Искам да отидеш при Катбад и да му предадеш това, което казах тази сутрин пред народа. Кажи му също, че не съм започнал тази война, за да се прославя. Сторих го, за да освободя страната си от чуждо владичество. Винаги съм действал за общото благо, не за собствена изгода.
— Ще му предам.
— А сега двамата трябва да решавате. Ако желаете смъртта ми, аз съм готов да бъда екзекутиран тук, в Алезия, пред очите на народа. Иначе ще изпратя послание на Цезар, че се предавам.
— Изпрати послание на Цезар — каза Битургон.
— Кажете на Версенжеторикс — нареди Цезар, — че всички войници в Алезия трябва да предадат оръжието и ризниците си. Това да стане утре след съмване, преди той да ми се предаде. Да минат преди него и всеки меч, копие, лък, стрела, брадва, нож и боздуган да бъдат хвърлени в рова ни, след това да съблекат ризниците си и да ги натрупат върху оръжията. Едва тогава могат да излязат цар Версенжеторикс и двамата му пълководци Битургон и Дадеракс. Аз ще ги чакам там. — Посочи едно място под крепостта, непосредствено до външната стена на обсадното укрепление. — На разсъмване.
Той накара да издигнат малка платформа, две стъпки над земята, и отгоре да сложат курулното му кресло. Щеше да приеме поражението на противника от името на Рим, затова проконсулът не можеше да носи военни доспехи. Щеше да сложи обшитата си с пурпур тога, кафявите обувки с токите на бивш консул и венеца си от дъбови листа, своята корона цивика, присъждана за смелост, проявена на бойното поле — единственото отличие, което Помпей Велики не притежаваше. Жезъла от слонова кост, символизиращ империума му, щеше да държи за единия край, другия — опрян в сгъвката на лакътя. Само Хирций щеше да стои редом с него на платформата.
Той седна в класическата поза — с десен крак напред, левия назад, напълно изправен, с изпънати рамене и вдигната брадичка. Пълководците му се наредиха отдясно на платформата. Лабиен носеше позлатена сребърна броня и парадния си ален колан, вързан по специален начин. Требоний, Фабий, Секстий, Квинт Цицерон, Сулпиций, Антистий и Ребил се бяха пременили в най-хубавите си доспехи и държаха атинските си шлемове между лявата ръка и тялото. По-младшите легати — Децим Брут, Марк Антоний, Минуций Базил, Мунаций Планк, Вулкаций Тул и Семпроний Руцил — стояха отляво.
Всяко свободно място по стените и кулите бе заето от легионери, конниците се бяха наредили в права линия покрай рова от двете страни на платформата; шиповете и лилиите бяха махнати.
Остатъкът от осемдесетте хиляди души на Версенжеторикс, които бяха живели в Алезия повече от месец, се появиха първи, точно според нарежданията. Един по един започнаха да хвърлят оръжията и ризниците си в рова, след това бяха отведени под охраната на няколко ескадрона конници до специално определено за тях място.
Версенжеторикс се появи от крепостта, Битургон и Дадеракс заслизаха след него. Царят на Галия яздеше сиво-бежовия си кон, безупречно сресан, с блестяща сбруя и горда походка. Всяко украшение от злато и сапфири, което притежаваше царят, бе върху него — по ръцете, врата, гърдите, шала му. Презраменният ремък на меча и коланът му блестяха. На главата си носеше златната корона с крилца.