«Благодаря за съвета — рекох, — ала това е пустиня. Предпочитам скорпионите пред стрелците.»
Около петстотин от нас препуснахме в галоп и продължихме цяла нощ ту в бавен ход, ту в тръс, ту пак в галоп. До разсъмване достигнахме Европус, наречен от местните Карчемиш. Никакви парти не ни очакваха, а Ефрат бе спокоен и успяхме да се прехвърлим с лодки заедно с конете. Спряхме едва когато стигнахме Антиохия.
По-късно научих, че Пахлави Сурен избил всички, които предпочетоха да останат с пълководеца си. Когато ние сме били в Европус, на втория ден преди юнските иди, Крас и войската му обикаляли в кръг, без да се приближат към Синака, благодарение на Андромах. Партите ги нападнали отново. Било е пълно поражение. След отчаяни опити за оттегляне и противопоставяне нашите били посечени до последния човек. Всички легати, които останаха с Крас, загинали — Цензорий, Варгунтей, Мегабок, Октавий, Копоний.
Заповедта на Пахлави Сурен била изпълнена. Марк Крас бил пленен жив, за да чака пристигането на цар Ород. Как е станало, никой не знае, дори Антипатер, но наскоро след залавянето му станало спречкване. Крас загинал.
Седем сребърни орела попаднаха в ръцете на Пахлави Сурен край Кари. Никога вече няма да ги видим. Отпътували са при цар Ород за Екбатана.
Така аз се оказах най-висшият римлянин в Сирия, начело на една раздирана от страх провинция. Всички бяха убедени, че партите настъпват, а нямахме войска. През следващите два месеца укрепих Антиохия така, че да издържи на всякакво нашествие, и организирах система от наблюдателни постове, за да се известят жителите на долината на Оронтес навреме, за да могат да потърсят убежище в града. След това (можеш ли да повярваш?) започнаха да се връщат войници. Не всички бяха загинали при Кари. Успях да събера около десет хиляди. Достатъчно, за да съставя два добри легиона. А според безценния ми осведомител Антипатер още десет хиляди от оцелелите при първата битка край Билехас били пленени от Пахлави Сурен и изпратени на границата на Бактрия отвъд Каспийско море, за да отблъскват набезите на масагетите. Стрелите нанасят сериозни рани, но рядко се умира от тях.
До настъпването на ноември се почувствах достатъчно сигурен, за да обиколя провинцията си. Е, тя наистина е моя. Сенатът не направи нищо, за да ме избави от задълженията ми. На трийсет години Гай Касий Лонгин е управител на Сирия. Невероятна задача, но не и непосилна за мен.
Първо отидох в Дамаск, след това в Тира. Тъй като тирийците са много красиви хора, човек би си помислил, че и градът им е такъв. Ала това е едно отвратително място. Вони непоносимо на мъртви охлюви. Цялата околност е засипана с планини от изварени мурексови черупки, по-високи от къщи. Не мога да си обясня как тирийците живеят на този остров на разложение и приказни богатства. Все пак Фортуна закриля управителя на Сирия. Приютиха ме във вилата на главния етнарх Деметрий, луксозна постройка на брега, където морските ветрове отнасят надалеч вонята на разлагащи се охлюви.
Там се запознах с мъжа, чието име вече споменах — Антипатер. Петдесет и осем годишен, той е много влиятелен човек в еврейското царство. По вероизповедание твърди, че е евреин, но всъщност е идумеец, очевидно не съвсем същото като юдей. Той нанесъл обида на синода, главната им религиозна институция, като се оженил за набатейска принцеса на име Кипра. Тъй като гражданството на юдеите се предава по майчина линия, това означава, че синовете и дъщерята на Антипатер не са евреи. И следователно той, колкото и да е амбициозен, не може да стане цар на евреите. Нито пък синовете му. Независимо от това нищо не може да раздели Антипатер от Кипра, която го съпровожда навсякъде. Невероятно привързани са един към друг. Тримата им синове, всичките още юноши, са изумителни за възрастта си. Най-големият, Фазаел, е впечатляващ младеж, но средният, Ирод, е невероятен. Можеш да го наречеш съвършено съчетание на лицемерна хитрост и жестока безскрупулност. Иска ми се да остана в Сирия още десет години само за да видя какво ще излезе от него.
Антипатер ме запозна с партското виждане за злощастния поход на бедния Марк Крас и доведе до знанието ми още много интересни факти. След блестящата си победа край Билехас Пахлави Сурен, управителят на Месопотамия, бил привикан в летния дворец в Екбатана. Никой поданик на царя на партите не може да се представя по-добре от повелителя си. Ород бил твърде доволен от победата над Крас, но блестящото водачество на войските му от Пахлави Сурен, неговия племенник, никак не му се поправило. Ород го наказал със смърт. В Рим след победата пълководеца го очаква триумф. В Екбатана загубваш главата си.