— А?
— Съгласен съм, че е време хедуите да заиграят по-съществена роля от тази на римска марионетка, иначе и аз, както ти, нямаше да съм тук. Ала как, след като сме толкова различни, можем да се надяваме, че ще се обединим по начина, който проповядва цар Версенжеторикс? Ние не сме еднакви! Кой келт не мрази белгите? И как може един келт от Аквитания да застане до един хедуй? Мисля, че идеята да се обедини страната наистина е много умна, но при правилни обстоятелства. Всички сме гали, но някои сме по-добри гали. Нима един паризийски лодкар е равностоен на един хедуиски конник?
— Не, не е. Затова царят ще се казва Литавик, не Версенжеторикс.
— О, разбирам! — усмихна се Сур; сетне усмивката му се стопи. — Имам ужасно предчувствие за Алезия. След цялото дърдорене на Версенжеторикс да не се оставяме да ни обсадят в крепостите ни, той изведнъж се озовава обграден в Алезия. Той не е подходящият човек за цар сега, Литавик.
— Да, разбирам какво имаш предвид, Суре.
— Хедуите се свързаха с делото, не можем да се върнем. Цезар знае, че сме на страната на Версенжеторикс. Немислимо е Цезар да успее да ни победи, когато пристигнем пред Алезия. И въпреки това аз имам ужасно предчувствие! Ами ако жертваме живота си и народа ни за нищо?
Литавик потрепери:
— Не можем да позволим да е за нищо, Суре, не можем! Аз съм избраният. Единственият начин да излезем от това положение е, като отнемем царската титла от Версенжеторикс веднага щом Цезар бъде победен. Ако всички се съберат, над триста хиляди воини ще тръгнат към Алезия. Трябва да приемем, че Версенжеторикс ще победи… или по-скоро, че ще бъде измъкнат жив и здрав от Алезия, за да седне необезпокояван на трона си. Това само по себе си е позорно и ми дава право да го предизвикам. Така че, нека мислим само как да отнемем трона на този окаян неграмотен арверн.
— Да, за това трябва да мислим — съгласи се Сур, но не особено убедено.
Продължиха мълчаливо, меките им кожени обувки не вдигаха никакъв шум по покритата с мъх стара каменна пътека през свещената гора на Дагда. Дървени статуи на богове с издължени лица, клекнали смешно и с пениси, достигащи до земята, надничаха между стволовете на дърветата.
От един огромен дъб пред тях, толкова стар и изгнил, че пътеката, правена след израстването му, минаваше през ствола му, изведнъж прозвуча глас. Гласът на Катбад.
— Версенжеторикс ще стане неконтролируем, след като победим при Алезия — говореше друидът.
— Това отдавна ми е ясно, Катбад — отвърна гласът на Гутруат.
Литавик хвана Сур за ръката, накара го да спре. Двамата хедуи се притаиха зад ствола на дъба и заслушаха разговора.
— Той е млад и енергичен, но виждам и склонност към деспотизъм в характера му. Страхувам се, че хване ли короната с две ръце, вече няма да се вслушва в съветите на друидите, а това не бива да става. Друидите са единствените, които могат да управляват обединена Галия. Знанието е в техни ръце. Те коват законите, те следят за спазването им, те съдят. Доста мислих за това, откакто накарах вождовете да го признаят за цар на Галия. Това беше правилно начало, но царят на Галия трябва да е военен фигурант, не деспот, който постепенно ще узурпира цялата власт. А точно това се страхувам, че ще стане след Алезия, Гутруате.
— Той не е карнут, Катбад.
— Той ще започне да издига арвернските друиди. Влиянието на карнутските ще намалее.
— И ние, карнутите, ще станем слуги на арверните.
— А това не бива да става.
— Съгласен съм. Царят на Галия трябва да е само представителна личност. И то карнут.
— Литавик смята, че царят на Галия трябва да е хедуй — отбеляза хладно Катбад.
Гутруат изсумтя:
— Литавик, Литавик! Той е змия в пазвата. Трябва да отделя главата му с меча си.
— Всяко нещо с времето си, Гутруате, всяко нещо с времето си. Първо да разгромим Рим. Сетне Версенжеторикс, който ще излезе от Алезия като герой. Следователно трябва да загине от геройска смърт, смърт, за която никой арверн (или хедуй!) няма да може да каже, че е дошла от ръката на гал. Сега сме между Белтине и Лугнасад. До Самхайн има доста време. Затова — Самхайн. Може би ще измислим подходяща роля за царя на галите през тъмните месеци, когато реколтата е събрана и хората се готвят за хаоса на душите и молят боговете да благословят зърното за следващата година. Да, тук, в Карнутум през Самхайн… Може би новият цар на Галия ще изчезне в магическата мъгла или ще отплава завинаги по Лигер в голяма ладия. Версенжеторикс трябва да остане герой, но да се превърне в легенда.