— Не, нека Конвиктолав се занимава с това! Мисля да тръгна към треверите.
— Посока не по-лоша от всички останали при добра компания.
Треверите бяха пострадали, но не и разгромени.
— Ужасният Лабиен изби толкова много от нашите воини, че не успяхме да съберем войска за подкрепленията на Алезия — оправда се Цингеторикс, царят им.
— От подкрепленията за Алезия няма да има никаква полза — рече Сур.
— Никога не съм си и въобразявал, че ще има. Всички тези приказки за обединена Галия! Сякаш сме един народ. Ние не сме един народ. За кого се мисли този Версенжеторикс? Наистина ли си въобразява, че един арверн може да се нарече цар на белгите? Че белгите ще се подчинят на един келт? Ние треверите бихме предпочели Амбиорикс.
— А Комий?
— Той се продаде на римляните. Премина на наша страна заради предателството срещу него, не от обич към народа си — изсумтя презрително Цингеторикс.
Ако по положението в Трев можеше да се съди за състоянието на цялото велико и многобройно племе, Лабиен наистина бе всял смут. Макар че крепостта не беше предназначена за обитаване, до неотдавна около нея бе имало малко градче. Сега обаче в него бяха останали съвсем малко жители. Войските, които бе успял да събере Цингеторикс, бяха събрани на север, за да защитават скъпоценните треверски коне от убите, населяващи земите на другия бряг на Ренус.
След като Цезар бе започнал да снабдява германите с хубави коне, те бяха станали ненаситни. Арминий от убите изведнъж беше видял нова възможност за племето си да осигурява цялата конница на Рим. Когато Цезар прогони хедуите, за германите се бе отворила изключително удобна ниша за запълване. Арминий веднага изпрати поисканите хиляда и шестстотин конници и възнамеряваше да осигури още. Натрупването на богатства бе трудно за един народ, обитаващ земи, ставащи само за пасбища, но Арминий много добре разбираше изгодата от добрата кавалерия. След неговата намеса римляните скоро щяха да се откажат от галските конници. Щяха да използват само германи.
И така влажната и неподходяща за нищо друго, освен за пасбища неизбродима Ардвенска гора сега често се огласяше от шума на сражения между тревери и убий, стремящи се към надмощие.
— Мразя това място — заяви Литавик.
— Аз пък нямам нищо против него — призна Сур.
— В такъв случай много ти здраве.
— И на теб. Къде ще идеш?
— В Галатия.
— В Галатия ли? — удиви се Сур. — Това е на другия край на света!
— Точно така, но галатийците са гали и яздят хубави коне. Дейотар постоянно търси способни пълководци.
— Той е римски клиент, царю Литавик.
— Да, само че аз няма да съм вече Литавик. Новото ми име е Кабахий от волките тектозаги. Отивам да посетя роднините си в Галатия. Ще се влюбя в страната и ще поискам да остана.
— Къде ще намериш подходящ шал?
— Около Толоза отдавна вече не носят шалове, Суре. Ще се преоблека като гал от Провинцията.
Отначало се наложи да мине покрай Матискон. Земята в Галия бе обща собственост на народа, но всъщност благородниците от всяко племе „се грижеха“ за големи селскостопански площи. Литавик не правеше изключение.
Той продължи покрай Моза през земите на секваните, повечето от които бяха отишли на военния сбор в Карнутум. Останалите пък се бяха събрали на брега на Ренус, в случай че свевите решат да преминат реката, затова никой не спря Литавик, никой не се поинтересува защо му е на един хедуй да минава през земите на доскорошните врагове на племето си сам.
Все пак имаше кой да разпространява новините и когато достигна околностите на секванската крепост Везонцион, Литавик чу как крещят вестта за победата на Цезар край Алезия и за капитулацията на Версенжеторикс.
„Ако не бях подслушал Катбад и Гутруат — помисли си той, — щях да бъда там начело на хедуите. И сега щях да съм пленник на римляните. Да ме изпратят в Рим, за да чакам триумфалното шествие на Цезар. Ала как ще преживее царят на Галия още шест години? Той със сигурност ще умре на триумфалното шествие на Цезар, независимо кои ще са другите наказани. Означава ли това, че Цезар ще получи управлението на Галия за още пет години и така няма да може да се върне в Рим, преди да изтекат шест лета? Но всичко свърши! Не е нужно да бъде управител за трети път. Той ще ни довърши до края на следващата година. Онези, които успяха да се измъкнат, ще се подчинят, нищо не може да предотврати пълната победа на Цезар. И все пак аз вярвам, че Катбад е разчел правилно знаците. Още шест години. Защо?“