Тъй като земите му се разполагаха на юг и изток от Матискон, Литавик заобиколи и тази крепост, макар че принадлежеше на хедуите и което беше по-важно, въпреки че жена му и децата му се бяха преместили там до края на войната. По-добре да не ги вижда. Те щяха да се оправят. Неговото оцеляване бе по-важно.
Макар и дървена и с покрив от каменни плочи, голямата му и удобна къща бе построена в римски стил, с голям вътрешен двор и на два етажа. Крепостните и робите му се зарадваха да го видят и се заклеха тържествено да не продумат пред никого за връщането му. Отначало той бе възнамерявал да остане само колкото да си вземе най-ценните вещи, но лятото край спокойната река Арар беше прекрасно, а Цезар все още се намираше далеч. Не се налагаше да предприема някой от легендарните си мълниеносни походи към този край. Какво бе казал Цезар? Че Арар била бавна, че всъщност течала обратно. Само че тук бе домът на Литавик и той изведнъж почувства нужда да остане още малко. Хората му бяха верни и никой външен човек не го беше забелязал. Колко бе приятно да изкара едно последно лято в родните си земи! Говореше се, че Галатия била прекрасна — висока, просторна, идеална за отглеждане на коне. Ала домът му не беше там. Галатийците говореха гръцки, понтийски и едно особено галско наречие, което не можеше да се чуе никъде из Галия вече от двеста години. Е, той знаеше поне гръцки, макар че трябваше малко да го усъвършенства.
Сетне, в началото на есента точно когато смяташе да потегля и докато крепостните и робите му събираха добра реколта, пристигнаха стотина конници начело с брат му Валециак.
Двамата братя бяха силно привързани и сега не можеха да свалят очи един от друг.
— Не мога да остана — рече Валециак. — Колко съм удивен, че те намирам тук! Минах само, за да се уверя, че хората ти ще се погрижат за реколтата.
— Какво стана с алоброгите? — попита Литавик, докато наливаше на брат си вино.
— Нищо особено — намръщи се Валециак. — Отбраняваха се и ако мога да се изразя като Цезар, „оказаха тих, но ефективен отпор“.
— А Цезар?
— Той е в Бибракт.
— Знае ли, че съм тук?
— Никой не знае къде си.
— Какво смята да прави с хедуите?
— Като на арверните и на нас ще ни се размине сравнително леко. Ние ще изградим ядрото на една нова, уредена напълно по римски образец Галия. Няма дори да загубим статуса си на приятели и съюзници на Рим. Стига да подпишем един доста дълъг договор и да приемем определен брой Цезарови марионетки в управлението си. На Виридомар му простиха, но не и на теб. Всъщност има обявена награда за главата ти, което ме води на мисълта, че ако те заловят, ще участваш в триумфалното шествие на Цезар и е споделиш съдбата на Версенжеторикс и Кот. Битургон и Епоредорикс също ще минат с шествието, но след това ще бъдат освободени.
— Ами ти, Валециак?
— Ще ми позволят да запазя земите си, но никога няма да мога да заемам висша длъжност в съвета на старейшини те нито да бъда избиран за вергобрет.
И двамата братя бяха едри и красиви според галските представи, със златисторуси коси и сини очи. Мускулите на Литавик се напрегнаха, докато златните му гривни не се врязаха в плътта му.
— В името на Дагда и Дан, де да имаше начин да си отмъстя! — изсъска той през зъби.
— Може и да има — усмихна се леко Валециак.
— Как? Как?
— Недалеч оттук срещнах група пътници, които отиваха при Цезар в Бибракт. Той възнамерява да прекара зимата там. Три коли, удобна каляска и една жена на игрив бял кон. Всички имаха вид на римляни. Освен жената, яздеща край тях. В каляската заедно с бавачката си се возеше малко момче, носещо някои Цезарови черти. Да ти подсказвам ли още?
Литавик бавно поклати глава.
— Не — рече и издиша през зъби. — Жената на Цезар! Онази, която принадлежеше преди това на Думнорикс.
— Как я наричаше той?
— Рианон.
— Точно така. Първа братовчедка на Версенжеторикс. Рианон, онеправданата съпруга. Какъв позор! Думнорикс бе неоправдан съпруг.
— Какво стори ти, Валециак?
— Плених я. — Валециак вдигна рамене. — И защо не? Никога не съм имал високо положение сред народа си. Така че какво мога да загубя?
— Всичко — отвърна рязко Литавик, изправи се и постави ръка на рамото на брат си. — Не мога да остана, търсят ме. Ала ти трябва да останеш! Да се грижиш за семейството ми. Изчакай времето си, бъди търпелив. Цезар ще си отиде. Ще дойдат други управители. Ти отново ще получиш мястото си в сената и съвета на старейшините. Остави жената на Цезар при мен. Тя ще бъде моето отмъщение.