5
Галия Комата
Януари — декември 51 г.пр.н.е.
Когато новината за разгрома и залавянето на Версенжеторикс достигна Рим, сенатът обяви двайсетдневни тържества, които обаче не успяха да намалят вредите, причинени от Помпей и новите му съюзници, добрите люде, на Цезар през тази година на война, през която той нямаше нито време, нито енергия да им се противопостави. Макар че бе постоянно в течение, грижите по доставяне на храна за легионите, по предотвратяването на излишни загуби на хора и битките с галите бяха на първо място за Пълководеца. И макар че негови сподвижници като Балб, Опий и Рабирий Постум, банкерите, правеха всичко, за да избегнат катастрофата, те не притежаваха нито Цезаровия усет към политиката, нито безспорния му авторитет. Ценни дни се губеха в писане на писма и чакане на отговори.
Съвсем скоро след избирането му за консул без колега Помпей се ожени за Корнелия Метела и премина напълно в лагера на добрите люде. Първите свидетелства за новите му политически убеждения дойдоха към края на март, когато той прокара една сенатска препоръка от миналата година като закон. Безобиден на пръв поглед, но Цезар видя заплахите, които криеше, още щом прочете писмото на Балб. От този момент нататък човек, който е заемал длъжност на консул или претор, трябваше да чака пет години, преди да получи правото да управлява провинция. Това водеше до сериозни неприятности, защото така се оформяше група от кандидати за управители на провинции — хора, които след отстъпване от постовете си като консули или претори бяха отказали да поемат такава длъжност. Сега по препоръката на сената те се задължаваха да станат управители.
По-лош от този закон бе онзи, също прокаран от Помпей и гласящ, че всички кандидати за претори и консули трябвало да се регистрират лично в Рим. Всички членове на изключително силната фракция на Цезар се противопоставиха енергично: какво щеше да стане с Цезар, ами със закона на десетте народни трибуни, позволяващ му да се кандидатира за второ консулство задочно? „О, о! — възкликна Помпей. — Съжалявам за това, забравил съм!“ След това прокара допълнение към закона си за избор на магистрати, изключващо Цезар от разпоредбите му. Единственият проблем бе, че допълнението не беше записано на бронзовата плочка с текста на закона, което го правеше невалидно.
Цезар научи вестта, че няма да му позволят да се кандидатира ин абсенция, по време на строежа на обсадната платформа пред Аварикум. Сетне дойде Герговия, после въстанието на хедуите, след това преследването, довело го пред стените на Алезия. Докато се разправяше с хедуите в Децеция, той научи, че сенатът се събрал, за да обсъди разпределението на провинциите за следващата година. Чиновниците, заемащи в момента постовете на претори и консули, нямаха право да бъдат избирани за управители. Трябваше да чакат пет години. Сенаторите си блъскаха главите кого да назначат, но консулът без колега просто се изсмял. Много просто, рекъл Помпей. Магистратите, отказали да вземат провинции след изтичане на срока на службата им, трябвало да бъдат заставени, независимо дали им харесва, или не. Така Цицерон бил принуден да стане управител на Киликия, а Бибул — на Сирия, перспектива, от която тези двама домошари изпаднали в паника.
След завършването на обсадния обръч около Алезия Цезар получи писмо от Рим, в което го уведомяваха, че Помпей успял да подсигури избора на новия си тъст, Метел Сципион, за колега в консулството до края на годината. И което беше още по-забавно, че Катон, който се кандидатирал за консул за следващата година, загубил позорно. Въпреки цялата си неподкупност той не успял да впечатли избирателите. Вероятно защото представителите на първата класа сред центуриатните гласоподаватели очакваха някаква възможност консулите (срещу определено парично възнаграждение) да им вършат някоя и друга услуга, ако е поискана по подходящ начин.
И така, когато настъпи новата година, Цезар още бе в Галия на дългокосите. Нямаше възможност да прекоси Алпите, за да наблюдава събитията по-отблизо от Равена. Двама враждебно настроени към него консули в лицето на Сервий Сулпиций Руф и Марк Клавдий Марцел тъкмо поемаха управлението, досадна перспектива за Цезар. Макар че поне можеше да се успокоява, че четирима от десетте народни трибуни работят за него. Марк Марцел, втрият консул, вече бе заявил, че възнамерявал да лиши Цезар от империума, провинциите и войските му, макар че законът, прокаран от Гай Требоний, за да му даде право на второ петгодишно управление в Галия, забраняваше този въпрос да се обсъжда преди март на следващата година, след цели петнайсет месеца. Законите обаче бяха за нисшите слоеве на обществото. Добрите люде не даваха пукната сестерция за спазването им, ако мишената им бе Цезар.