Когато се срещнах с Антипатер в Тира, аз имах два добри легиона, но не се очертаваше битка, в която да ги изпитам. Това се промени много скоро. След отминаването на партската опасност евреите започваха да недоволстват. Макар че Аристобул и синът му Антигон бяха върнати в Рим от Габиний след въстанието им, друг син на Аристобул на име Александър реши, че е време да смъкне Хиркан от престола, на който го въздигна Габиний. Благодарение на усилията на Антипатер, бих добавил. Е, цяла Сирия знаеше, че управителят е един прост квестор. Каква удобна възможност. Двама други високопоставени евреи, Малих и Пейтолай, решиха да подкрепят Александър в заговора му.
Затова аз тръгнах към Йеросолима (или Ерусалим, ако повече ти допада това име). Макар че не ми се наложи да стигна чак дотам, преди да срещна еврейската войска — над трийсет хиляди души. Сражението се състоя там, където реката Йордан излиза от Генизаретското езеро. Да, те имаха значително превъзходство, но Пейтолай, който командваше войската им, просто бе събрал една необучена тълпа от галилейски планинци, беше сложил гърнета главите им и мечове в ръцете им и ги бе хвърлил срещу два тренирани, дисциплинирани (и след Кари — опитни) римски легиона. Аз ги държах изкъсо и войниците ми бяха възвърнали до голяма степен увереността си. Посрещаха ме с всички почести на пълководец, макар че се съмнявам сенатът да разреши триумф на един прост квестор. Антипатер ме посъветва да убия Пейтолай и аз последвах съвета му. Антипатер не е предател на скенитите, макар че много евреи не биха се съгласили с оценката ми. Те искат да управляват малкото си кътче от света без покровителството на Рим. Антипатер обаче е реалист. Рим няма да им позволи.
Галилейците не дадоха много жертви. Изпратих трийсет хиляди на пазара за роби в Антиохия и така за пръв път извлякох изгода от командването на армията си. Тертула ще се омъжи за богат човек!
Антипатер е добър човек. Той е разумен, гъвкав и готов да служи на Рим, за да предотврати избиването между евреите. Те явно постоянно враждуват помежду си, освен ако няма външна опасност, която да ги сплоти; като Рим или Египет в по-стари времена.
Хиркан все още държи трона и върховната си свещеническа длъжност. Оцелелите заговорници Малих и Александър се подчиниха безусловно.
А сега стигам до последните страници от книгата на забележителната кариера на Марк Крас. Той загинал след Кари, да, но това не сложило край на земния му път. Пахлави Сурен накарал да отрежат главата и дясната му ръка и ги изпратил на необичайно пътуване от Кари за Артаксата, столицата на Армения, далеч на север сред величествените планини, където Аракс тече към Каспийско море. Там царете Ород и Артавазд били решили да бъдат братя, не врагове, и да скрепят съюза си с женитба. Пакор, синът на Ород, се оженил за Лаодика, дъщерята на Артавазд. Някои неща стават също както в Рим.
По време на празненствата в Артаксата зловещият керван напредвал на север. Партите били пленили и оставили жив един центурион на име Тай Пациан, защото имал удивителна прилика с Крас — висок, ала толкова набит, че пак изглеждал нисък, с онзи негов характерен вид на бик. Облекли му парадната тога на Крас, а пред него сложили лудуващи палячовци, облечени като ликтори и носещи снопове пръчки, завързани с черва на римски легионери, украсени с кесии и главите на легатите му. Зад мнимия Марк Крас се кълчели танцьорки и куртизанки, пеещи обидни песни, и няколко мъже, показващи книги с еротично съдържание, намерени в багажа на трибуна Росций. След тях идвали главата и десницата на Крас, а накрая — нашите седем сребърни орела.
Излиза, че цар Артавазд е страстен любител на гръцкия театър. Ород също говори, гръцки, така че на тържествата по случай сватбата на Пакор и Лаодика били представени няколко знаменити гръцки драми. Вечерта, когато керванът пристигнал в Артаксата, се играела «Вакханките» на Еврипид. Е, ти познаваш тази пиеса. Ролята на царица Агаве се играела от един известен местен актьор, Ясон Тралски. Ясон Тралски обаче е по-известен с омразата си към римляните, отколкото с блестящите си изпълнения на женски роли.
В последната сцена Агаве излиза с главата на сина си, цар Пантей, на поднос, след като сама я е откъснала във вакханския си бяс.
Когато му дошло времето, царица Агаве излязла на сцената. И на подноса си носила главата на Марк Крас. Ясон Тралски положил подноса, свалил маската си и вдигнал главата на Крас — лесна работа, тъй като както много плешиви мъже той пускаше косите над тила си дълги и ги сресваше напред. Ухилен до уши, актьорът заклатил главата напред-назад.