Антоний се изсмя:
— Значи, това е отговорът ти, Цезаре! Ти просто обичаш да цепиш косми!
Осемнайсет дни след завръщането му в Бибракт Цезар отново потегли на поход, този път срещу карнутите. Требоний и Децим Брут тръгнаха с него; за негово голямо разочарование Антоний остана да се грижи за лагера. Квинт Цицерон доведе Седемнайсети легион от мястото му за разквартируване в Кабилонум, но Публий Сулпиций изпрати Четиринайсети и остана в Матискон, тъй като Цезар нямаше нужда от услугите му.
— Дойдох лично — обясни Квинт Цицерон, — защото току-що получих писмо от брат ми с молба да го придружа в Киликия през април.
— Не изглеждаш особено доволен от тази перспектива, Квинте — отбеляза Цезар. — Ще ми липсваш.
— И ти на мен. Прекарах с теб трите най-добри години от живота си.
— Радвам се да го чуя, защото не бяха леки.
— Не, изобщо не бяха леки. Може би точно затова бяха толкова добри. Аз… аз… аз съм благодарен за доверието ти към мен, Цезаре. Понякога заслужавах хубаво да ми натриеш сол на главата, както в случая със сугамбрите, но ти никога не ме упрекна за нищо. Нито си ме карал да се чувствам неловко.
— Скъпи ми Квинте — усмихна се горещо Цезар, — защо да те упреквам? Ти се доказа като чудесен легат и бих искал да останеш до края. — Усмивката му се стопи и погледът му изведнъж се зарея в далечината. — Какъвто и да бъде този край.
Квинт Цицерон го изгледа с недоумение, но по лицето на Пълководеца не се четеше нищо. Разбира се, в писмото Цицерон бяха описани последните събития в Рим с големи подробности, но Квинт не познаваше Цезар толкова добре, колкото Требоний и Децим Брут. А и не беше присъствал в Бибракт, когато Пълководеца бе наградил Тринайсети и Петнайсети легион.
И така, Цезар замина за Ценабум, а Квинт Цицерон със свито сърце потегли към Рим и службата на легат, за която много добре знаеше, че няма да е нито толкова приятна, нито толкова доходоносна като тази при Пълководеца. Отново при големия брат! В постоянни кавги и унижения. Понякога роднините са отвратителни досадници. О, да…
Беше краят на февруари и зимата наближаваше. Ценабум все още бе в черни развалини, но в района нямаше размирици, които да попречат на Цезар да използва крепостта. Той устрои лагера си много удобно до стените, настани някои от войниците си в малкото останали здрави постройки, а другите накара да покрият палатките си с чимове и слама за повече топлина.
Първата му работа бе да отиде в Карнутум и да се види с Катбад, върховния друид.
Той, помисли си Цезар, изглеждаше доста по-състарен и потънал в грижи от последната им среща. Златисторусата му коса бе придобила сивкав цвят, сините му очи бяха уморени.
— Глупаво постъпи, като ми се противопостави, Катбад — рече завоевателят.
О, той по всичко изглеждаше като завоевател! Нищо ли не можеше да охлади тази невероятна самоувереност, тази невероятна енергия, която струеше от този човек? Сякаш блестеше над главата и тялото му. „Защо боговете изпратиха точно Цезар, за да ни изпитат? Защо него, защо не някой от безполезните празноглавци на Рим?“
— Нямах друг избор — заяви гордо Катбад. — Предполагам, че си дошъл да ме плениш, за да ме включиш редом с другите в триумфалното си шествие.
Цезар се усмихна:
— Катбад, Катбад! За глупак ли ме взимаш? Да взимаш военнопленници и да сломяваш съпротивата на непокорни царе, е едно. Ала да убиваш свещенослужителите на някой народ, е пълна лудост. Забелязал си, надявам се, че не съм позволил никой друид да бъде пленен, нито да му се попречи да си върши работата като делител и съветник. Това е моя твърда политика и всичките ми легати го знаят.
— Защо боговете пращат точно теб?
— Предполагам, че са сключили договор с Юпитер Оптимус Максимус. Светът на боговете има свой ред и закони, също както нашият. Явно вашите богове са почувствали, че връзките им с галите отслабват по някакъв тайнствен начин. Не от липса на религиозен ентусиазъм у галите или от нежелание да ги почитат. Просто нищо не е неизменно, Катбад. Земята се променя, хората се променят, времената се менят. А с тях и боговете. Може би на вашите богове им е омръзнало от човешки жертвоприношения, също както на другите богове. Аз не вярвам боговете да остават непроменени, Катбад.
— Странно е човек, свързан в политическия живот на страната си, да бъде толкова дълбоко религиозен.