Дори след като поемеш длъжността на народен трибун, Курионе, ти ще се държиш, сякаш действаш по собствена воля. Ако искаш идеи за полезни закони, аз с удоволствие ще ти предложа такива, макар че не се съмнявам, че и сам можеш да измислиш. Ветото ти върху обсъждането на моите провинции през мартенските календи ще порази добрите люде като скорпион.
Оставям на теб да изработиш стратегията си. Няма нищо по-лошо от човек, който не дава на сподвижниците си достатъчно свобода за действие. Ако искаш да обсъдиш стратегията, аз съм на твоите услуги. Просто знай, че не очаквам да ми се отчиташ.
Ала внимавай, защото добрите люде още не са извадили всичките си оръжия. Сигурен съм, че още преди да заемеш поста на народен трибун, те ще са измислили няколко начина да усложнят задачата ти. И те вероятно няма да са много безобидни. Една от отличителните черти на наистина великия народен трибун е мъченичеството им. Аз те харесвам, Курионе, и не бих искал кинжалите на форума да бъдат насочени срещу теб. Или да те видя как падаш от ръба на Тарпейската скала.
Достатъчни ли са десет милиона, за да станеш напълно свободен човек? Имаш ги. С това писмо ще изпратя и послание до Балб, така че след като получиш отговора ми, веднага можеш да се обърнеш към него. Въпреки общото мнение той е много дискретен човек; ако разпространява някакви слухове, те са внимателно подбрани.
Поздравявам те с избора ти на съпруга. Фулвия е интересна жена, а такива са рядкост. Тя се отдава изцяло и ще поддържа теб и стремежите ти с цялата си страст. Ала ти го знаеш много по-добре от мен. Моля те, предай й най-добрите ми пожелания и й кажи, че с нетърпение очаквам да я видя, щом се върна в Рим.“
Ето. Десет милиона, похарчени по подходящ начин. Ала кога щеше да е в състояние да се върне в Италийска Галия? Беше вече юни и перспективата да напусне Далечна Галия му се струваше все по-нереална. Белгите може да бяха напълно изтощени, но Амбиорикс и Комий оставаха все още на свобода. Затова белгите трябваше да бъдат ударени още веднъж. Племената на Централна Галия бяха напълно разгромени: хедуите и арверните, на които им се беше разминало леко, вече нямаше да слушат никакви Версенжеториксовци или Литавиковци. При спомена за Литавик Цезар потрепери — сто години римско владичество не бяха убили галското в Литавик. Дали това важеше за всички гали? Разумът му подсказваше, че управлението на страха и терора няма донесе полза нито за Рим, нито за Галия. Ала как да накара галите да видят неизбежността на съдбата си? Затова страх и терор сега, та като почувстват отпускане на юздите, да са благодарни. Страх и терор, та винаги да го помнят, дори след като вече го няма. За другите народи войната бе пропита с емоции — те отиваха на бой, изпълнени със справедлив гняв и жажда за кръвта на противника. Само че тези емоции се поддържаха трудно и се нуждаеха от постоянно подклаждане. В края на краищата всеки народ иска да живее в мир, да следва обикновения и безоблачен ход на живота, да наблюдава как израстват децата му, да се храни до насита, да му бъде топло през зимата. Само Рим бе превърнал войната в средство за натрупване на пари. Точно затова Рим винаги побеждаваше. Защото, макар че римските войници мразеха силно врага, те отиваха на бой с ясно съзнание. Бяха добре обучени, прагматични, самоуверени. Те разбираха разликата между загубата на една битка и загубата на цялата война. Разбираха също така, че изходът на една битка е предопределен още преди да бъде хвърлено първото копие; битките се печелеха на тренировъчното поле. Дисциплина, въздържание, разум, храброст. Гордост от професионалните умения. Никой друг народ не схващаше войната по този начин. И никоя друга римска войска не беше възприела това виждане по-добре от Цезаровата.
В началото на квинктил от Рим дойдоха обезпокоителни вести. Цезар все още беше в Бибракт с Антоний и Дванайсети легион, макар че вече бе дал заповед на Лабиен да удари треверите. Самият той смяташе да замине за земите на Амбиорикс в Бегика. Ебуроните, атребатите и беловаките трябваше да разберат веднъж завинаги, че съпротивата е безсмислена.