«Свят е дарът, който нося, пресен, току-що откъснат от дървото!» — завил той.
«Кой го откъсна?» — запял хорът.
«Моя бе таз част!» — провикнал се Помаксартър, висш офицер от войската на Пахлави Сурен.
Казват, че сцената била изиграна много добре.
Главата и дясната ръка били изложени (и доколкото ми е известно, още са) на показ на градските стени на Артаксата. Тялото на Крас останало на лобното му място край Кари за гощавка на лешоядите.“
„О, Марк! Този край се очакваше. Не виждаше ли накъде вървиш? Атей Капитон те прокле. Евреите те проклеха. Твоите войници повярваха в тези проклятия, а ти не правеше нищо, за да се освободиш от тях. Петнайсет хиляди добри римски воини са мъртви, други десет хиляди са осъдени да скитат до края на дните си покрай една чужда граница, хедуиските ми конници ги няма вече, повечето галатийци също, а Сирия е в ръцете на един предприемчив, невероятно надменен и самонадеян младеж, чиито думи на презрение те осъждат навеки. Партите убиха тялото ти, а Гай Касий унищожи името ти. Знам кое от двете бих предпочел.“
„Твоят прекрасен голям син е мъртъв. Той също стана пир за лешоядите. В пустинята няма нужда да изгаряш или да погребваш труповете. Старият цар Митридат завърза Мании Аквилий върху едно магаре с лице към задницата му и наля разтопено злато в гърлото му, за да го излекува от алчността му. Това ли бяха замислили Ород и Артавазд да сторят и с теб? Ти обаче ги изигра — умря бързо, преди да успеят да го направят. Бедният, беззащитен центурион Пациан вероятно е посрещнал тази мъчителна участ вместо теб. А твоите безжизнени очи продължават да гледат невиждащо неизбродимите, заснежени планини към ледения безкрай на Кавказ.“
Цезар остана дълго време седнал, потънал в спомени. Колко доволен бе останал Крас, че върховният жрец е поставил една камбана, за която той беше твърде стиснат да плати. Колко умело и търпеливо бе издебнал Спартак в сезона на снеговете. Колко трудно беше да убедят него и Помпей да се прегърнат пред народа върху рострите след края на първото им съвместно консулство. Колко лесно се беше съгласил да издаде разпореждането, което спаси Цезар от ръцете на лихварите и от постоянно изгнание. Колко много, много приятни моменти бяха преживели между въстанието на Спартак и Галската война. Колко страстно бе мечтал Крас за една голяма военна кампания и за последващия си триумф.
О, това голямо, мило, безстрастно лице в Лука.
Вече го нямаше. Изкълван от лешоядите. Не изгорен, не погребан. Цезар застина. Беше ли се замислил някой за това? Той издърпа един папирус, натопи писалката си в мастилницата и написа на приятеля си Месала Руф в Рим да плати откуп за онези, които бяха загубили главите си, за да могат да платят за прекарването си през реката към света на мъртвите.
„Превърнах се — помисли си, потърквайки очи — в откупник на отрязаните глави.“
За щастие Луций Корнелий Балб Големия се случи при Цезар, когато той получи отказа на Помпей за двете сватби и за разрешението да се кандидатира за консул задочно.
— Толкова съм самотен — рече Цезар на Балб, но без съжаление. Вдигна рамене. — Е, това е нормално, когато човек започне да остарява.
— Докато — добави тихо Балб — се оттеглиш, за да се наслаждаваш на плодовете на труда си и намериш време да се събереш с приятелите си.
В очите на Цезар заиграха пламъчета.
— Каква ужасна перспектива! Не искам да се оттеглям, Балбе.
— Не смяташ ли, че ще дойде време, когато няма да е останало нищо повече за вършене?
— Не и за римлянин като мен. Когато галската ми кампания и второто ми консулство изтекат, трябва да отмъстя за Марк Крас. Още не съм се съвзел, а получавам това…
Той потупа писмото на Помпей.
— А смъртта на Публий Клодий?
Пламъчетата изчезнаха.
— Смъртта на Публий Клодий бе неизбежна. Не можеше да се позволи повече да се подиграва с мос майорум. Младият Курион го описа най-добре в писмото си до мен — учудващо е колко различни хора успя да събере Клодий. Както го описа, Клодий смятал да предаде римската власт в ръцете на тълпа неримляни.
Балб, римски гражданин от неримски произход, запази самообладание:
— Говори се, че младият Курион бил изключително затруднен финансово.
— Нима? Имаме ли нужда от него?
— За момента не. Но положението може да се промени.
— Какво мислиш за Помпей, като имаш предвид отговора му?