Брут го изгледа възмутено:
— Касий! Марк Бибул е извън всяко съмнение! Зетят на Катон да краде от това, което принадлежи на Рим? Немислимо!
— Глупости — изсумтя презрително Касий. — Ама че си наивен, Бруте! Всеки би постъпил така, ако има възможност. Това, което сторих, е само заради младостта и кариерата ми. След като стана консул, искам Сирия да бъде моя провинция и ще я получа, защото смятам да се утвърдя като специалист по сирийските въпроси. Ако бях останал прост квестор, никой нямаше да запомни, че изобщо съм бил там. Ала след като квесторът се превърна в управител и постигна небивали успехи при управлението си, цял Рим ще ме запомни. Затова аз защитих правото си да докарам натрупаните по безчестен начин богатства на Крас в Рим като негов квестор. Напълно законно, и Бибул го знае. Освен това той толкова се бави, докато пристигне, че аз вече бях опаковал и натоварил всичко на кораби още преди да стъпи в Антиохия. Как само е плакал, когато е гледал платната ми на хоризонта! Много здраве на него и на двете му разглезени синчета.
Брут не засегна повече темата за Бибул. Макар че беше много добър човек, Гай Касий бе от онези агресивни младежи, които имаха лошо мнение за някои представители на добрите люде, известни с това, че не желаеха да поемат бремето на провинциите с неизбежните им войни и опасности. Макар и роден за консул, Касий нищо не разбираше от политика, липсваха му гъвкавост, такт и способност да печели хората на своя страна чрез правилно подбрани думи. Всъщност той си беше типичен военен: як, късо подстриган, енергичен и без особена склонност към интриги.
— Радвам се да те видя, разбира се — рече Брут, — но има ли друга причина да ме посетиш толкова скоро след завръщането ти.
Касий се подсмихна и присви очи. О, бедният Брут! Той наистина бе много наивен. И имаше ли лек, с който да излекува пъпчивата му кожа или навика му да трупа пари по неподхождащ на един сенатор начин?
— Всъщност дошъл съм да се срещна с главата на семейството.
— С майка ми ли? Защо не каза?
Касий поклати глава и въздъхна:
— Бруте, ти си главата на семейството, не Сервилия. Дойдох да те посетя в това ти качество.
— О! О, да. Май действително аз трябва да съм главата на семейството. Просто мама е толкова оправна и е вдовица от толкова дълго време. Предполагам, че никога не ми е минавало през ума, че мога да я изместя.
— Докато не решиш, Бруте, няма да го направиш.
— Така ми е добре. Какво искаш?
— Искам да се оженя за Юлия Терция, Тертула. Сгодени сме от години и аз рече не съм толкова млад. Време е да създам семейство, Бруте. След като вече съм в сената, чакат ме велики дела.
— Тя е едва на шестнайсет — намръщи се Брут.
— Знам! — тросна се Касий. — Знам също така и чия дъщеря е всъщност. Е, цял Рим знае. И тъй като Юлиевата кръв е малко по-благородна от Юниевата, нямам нищо против да се оженя за потомката на Цезар. Макар и да не харесвам особено този човек, той доказа, че кръвта на Юлиите още е силна.
— Моята кръв е Юниева — изсъска Брут.
— Ала от Брут, не от Силан. Има разлика.
— По майчина линия и аз, и Тертула сме патриции от рода на Сервилиите — продължи замислено Брут.
— Е, стига сме спорили — побърза да го прекъсне Касий, знаейки докъде ще се стигне. — Мога ли да се оженя за Тертула?
— Трябва да питам майка си.
— О, Бруте, кога ще пораснеш? Не Сервилия трябва да вземе това решение!
— Кое решение? — попита тя, докато влизаше в кабинета на Брут, без да чука.
Големите й тъмни очи се спряха не върху сина й (когото намираше толкова недостоен, че не искаше дори да го поглежда), а върху Касий. Лицето й грейна, тя се приближи до него и хвана загорялото му от слънцето лице с две ръце.
— Касий, колко се радвам да те видя пак в Рим! — поздрави го тя и го целуна.
Страшно обичаше Касий, още от времето, когато бе посещавал едно училище с Брут. Войник, човек на действието. Младеж с амбиции да си създаде име.
— Кое решение? — повтори тя и се настани в едно кресло.
— Искам да се оженя за Тертула веднага — отвърна той.
— Да питаме тогава нея — рече Сервилия, като по този начин отне правото на решение от сина си; плесна с ръце, за да повика един прислужник. — Повикай Тертула — нареди, сетне отново се обърна към Касий: — Защо?