Выбрать главу

— Скоро навършвам трийсет и три, Сервилия. Време е да създам семейство. Знам, че Тертула още не е пълнолетна, но сме сгодени от доста години, не съм някой непознат.

— И тя вече е на възраст за женене — добави разсеяно майката.

Като че за потвърждение на тези думи след миг на вратата се почука и Тертула влезе.

Касий примигна — не я беше виждал от три години, три години на големи промени. Тя бе станала от тринайсет на шестнайсет. Беше се превърнала в жена. И колко беше красива! Приличаше на мъртвата дъщеря на Цезар, Юлия, макар че не беше толкова светла и стройна. Големите й, правилно разположени очи бяха златистосиви на цвят, гъстата й коса бе тъмноруса, устата й — мамеща да я целунеш. Имаше леко загоряла безупречна кожа. Изящни гърди. О, Тертула!

Когато видя Касий, тя се усмихна мило и протегна ръце към него.

— Гай Касий — поздрави го с леко пресипналия глас на Юлия.

Той се приближи до нея, също с усмивка, и пое ръцете й.

— Тертула! — Обърна се към Сервилия: — Мога ли да я попитам?

— Разбира се — отвърна тя, зарадвана, че двамата се харесват.

Касий стисна ръцете на момичето по-силно.

— Тертула, поисках ръката ти. Майка ти… — Реши да не споменава Брут; защо да си прави труда? — Майка ти каза, че ти трябва да решиш. Ще се омъжиш ли за мен сега?

Усмивката й се промени, стана по-съблазнителна и изведнъж пролича, че е потомка на Сервилия, една от най-големите съблазнителки.

— С удоволствие, Гай Касий — отговори.

— Добре! — намеси се рязко Сервилия. — Касий, заведи я някъде, където можеш да я целунеш, без да те видят половината слуги. Бруте, погрижи се за организирането на сватбата. Сезонът е подходящ, но избери внимателно деня. — Тя погледна намръщено щастливата двойка: — Хайде, какво чакате!

Те излязоха хванати за ръце и оставиха Сервилия със сина й. Пъпчив както винаги, безобразно брадясал, защото не можеше да се бръсне, с влажни като на бито куче очи и отпуснати устни.

— Не знаех, че Касий е при теб — рече тя.

— Току-що дойде, мамо. Щях да те повикам.

— Дойдох да говоря с теб.

— За какво? — попита смутено Брут.

— За някои слухове по твой адрес. Разнасят те из целия град. Атик е най-загрижен.

Лицето на Брут се изкриви, изведнъж придоби по-суров вид — може би израз на истинската му същност, когато не беше в компанията на майка си.

— Цицерон! — изсъска.

— Именно. Непрекъснато хули лихварските ти начинания в провинцията му, в Кападокия и в Галатия. Да не споменаваме Кипър.

— Нищо не може да докаже. Парите са дадени от двама мои клиенти, Мациний и Скапций. Аз само съм защитавал интересите на клиентите си, мамо.

— Скъпи ми Бруте, забравяш, че съм на този свят много преди ти да си в състояние да управляваш собствената си съдба! Мациний и Скапций са твои служители. Баща ми основа фирмата заедно с много други. Добре прикрито, вярно е. Ала ти не можеш да си позволиш да дадеш на човек с остър ум и съобразителност като Цицерон какъвто и да било повод да те уличи.

— Аз ще се оправя с него — заяви той и по вида му пролича, че наистина ще го направи.

— По-добре, надявам се, от начина, по който твоят уважаван тъст се справи със своите проблеми! — сопна се Сервилия. — Оставил е толкова ясни следи за машинациите си по време на управлението на Киликия, че и слепец може да ги види. В резултат на това сега трябва да отговаря за незаконно присвояване. А ти, Бруте, си му бил съучастник. Мислиш ли, че цял Рим не знае за изнудвачеството ви? — Тя се усмихна сурово, показвайки дребните си равни зъби. — Апий Клавдий заплашва да разквартирува войската в някой нещастен киликийски град, след това ти минаваш и намекваш, че един скромен подарък от сто таланта за управителя ще помогне на жителите да избегнат тази неприятност. Сетне фирмата на Мациний и Скапций предлага заем на града. Апий Клавдий прибира парите в джоба си, а ти спечелваш дори повече от лихвите.

— Могат да съдят Апий Клавдий, но ще го оправдаят, мамо.

— Няма съмнение, сине. Ала слуховете няма да допринесат за обществената ти кариера. Така казва Понтий Аквила.

Уродливото, сърдито лице се изкриви още повече, черните очи заплашително засвяткаха.

— Понтий Аквила! — изсъска презрително Брут. — Това с Цезар го разбирам, мамо, но не и с това амбициозно нищожество, Понтий Аквила! Това е унизително за теб.

— Как смееш! — изръмжа тя и скочи.