О, но докосването на този млад, нежен, невероятно потентен мъж! Да бъде обладавана с такава сила и в същото време с такава нежност, да се отдава без всякакъв свян и въпреки това с толкова разумна умереност. Тя пое езика му в уста, започна да го целува по гърдите, по слабините, да се гърчи от страст и когато достигна върха на възбудата си, закрещя с всички сили. „Ето, синко! — помисли си. — Надявам се да слушаш внимателно. Току-що преживях удоволствие, което ти никога няма да изпиташ. С мъж, в когото не ме интересува нищо друго, освен това да го накарам да се гърчи от екстаз.“
След това те останаха заедно, съвършено голи, пиха и водиха такъв непринуден разговор, който може да следва само след пълно физическо сближаване.
— Научих, че Курион е внесъл закон за назначаване на комисия по надзора на обществените пътища в Италия и че председателят на тази комисия щял да е с ранга на проконсул — отбеляза Сервилия, положила крака в скута му, играейки с пръсти с космите му.
— Вярно е, но Гай Марцел Големия никога няма да го одобри.
— Странна мярка, струва ми се.
— На всички така им се струва.
— Дали Цезар не го е купил, как мислиш?
— Съмнявам се.
— Все пак единственият, който би могъл да извлече някаква изгода от Курион, е Цезар — предположи Сервилия. — Ако загуби провинциите и империума си през мартенските календи, законът на Курион ще му даде нова проконсулска длъжност и империумът му ще бъде запазен. Не е ли така?
— Така е.
— Значи, Курион е човек на Цезар.
— Наистина не го вярвам много.
— Той много неочаквано покри всичките си задължения.
Понтий Аквила се засмя и отметна глава назад:
— Освен това се ожени за Фулвия. И то доста навреме, ако вярваме на слуховете. Коремът й е твърде закръглен за наскоро задомена жена.
— Горката стара Семпрония! Да дадеш дъщеря си от един демагог на друг.
— Досега не съм видял признаци Курион да е демагог.
— Ще видиш — изрече загадъчно Сервилия.
Вече повече от две години сенатът бе лишен от древната си сграда, Курия Хостилия, ала още никой не изявяваше желание да я възстанови. Управляващите хазната бяха толкова стиснати, че държавата не отпускаше нито сестерция. Според традицията някой много влиятелен мъж трябваше да се заеме с това дело, ала засега никой не се наемаше дори Помпей Велики, който изглеждаше безразличен към неволите на сената.
— Винаги можете да използвате Курия Помпея — бе рекъл той.
— Типично за него! — изсъска Гай Марцел Големия, докато отиваше към Марсово поле и каменния театър на Помпей през мартенските календи. — Иска да принуди сената да провежда важните си заседания в сграда, която е построил, когато нямахме нужда от него. Типично за него!
— Просто една от поредните му странности — отбеляза Катон, крачейки толкова бързо, че Гай Марцел едва го догонваше.
— Защо тичаме толкова, Катоне? Паул държи фасциите за март и няма да бърза много.
— Затова е толкова разпуснат.
Комплексът, построен от Помпей сред зелените морави на Марсово поле недалеч от Фламиниевия цирк, бе много внушителен — просторният каменен театър, който можеше да побере пет хиляди души, се издигаше високо над разпръснатите по-ниски постройки, стоящи там от доста повече време от него. Много хитро Помпей беше изградил храм на Венера Победоносна от едната страна на трибуните и така бе превърнал предназначената иначе за неблагочестиви цели сграда в истински бастион на римските традиции. Според римските обичаи театрите действаха упадъчно върху морала на обществото, затова преди Помпей да издигне каменната си сграда всички игри и народни празници се провеждаха във временни дървени постройки. Помпеевият театър съществуваше единствено благодарение на храма на Венера.
Зад трибуните Помпей бе оставил голям перистил с градина и колонада със сто колони, украсени с натруфените коринтски капители, докарани от Сула от Гърция, всичките боядисани в различни нюанси на синьо и златисто. Червените стени зад колонадата бяха изрисувани със стенописи, за жалост похабени заради кървавите им сюжети. Защото Помпей притежава много повече пари, отколкото добър вкус и това най-добре личеше именно в тази стоколонна колонада и градината с множеството фонтани, езерца с риби и излишни украшения.
В задната част на перистила Помпей бе издигнал курия — заседателна зала, за която се беше погрижил да притежава всички религиозни атрибути, за да може да приюти сената. Размерите й бяха много подходящи и по разположение приличаше на разрушената Курия Хостилия — правоъгълно помещение с по три реда места от двете страни; в центъра на залата се намираше подиумът с креслата за курулните магистрати. На най-горните редове седяха педариите, сенатори, които бяха твърде млади, за да взимат думата, тъй като никога не бяха заемали магистратски пост, нито бяха награждавани с тревен венец или венец от дъбови листа за храброст. На средните редове седяха сенатори, заемали нисши държавни постове — народни трибуни, квестори или плебейски едили — или признати за военни герои. Двата най-долни реда бяха предназначени за онези, които са били курулни едили, претори, консули или цензори. От това следваше, че седящите на долните и средните редове се ползваха с по-голям авторитет от педариите най-отзад.