Той си пое дъх и погледна право към най-младия чичо на Цезар, Луций Аврелий Кота, който през годините на Цезаровото проконсулство бе проявявал пълно безразличие към политиката.
— Всички знаете, че Гай Цезар смята догодина да се кандидатира за консул. Известно ви е, че сенатът отказа да му разреши да го направи задочно. Той трябва да прекоси помериума, за да обяви кандидатурата си, и щом го стори, той веднага ще загуби империума си. При това аз и други от присъстващите тук ще възбудим съдебни преследвания срещу него за многобройните му незаконни деяния. Това са деяния на изменник, уважаеми сенатори! Събиране на незаконни войски; нахлуване в земите на мирни народи; даване на граждански права на хора, които не ги заслужават; основаване на колонии от такива хора и обявяването им за римляни; убийство на посланици, дошли с мирна мисия — всичко това е измяна! Цезар ще бъде изправен на съд по много обвинения и ще бъде осъден. Защото делата ще се гледат при извънредни обстоятелства и форумът ще се пази от повече войска от докараната от Помпей Велики за делото срещу Милон. Той няма да се измъкне от правосъдието. Всички го знаете, така че размислете много внимателно. Аз ще предложа Гай Юлий Цезар да бъде лишен от империума, провинциите и войските си и ще го подложа на гласуване. Сетне ще настоявам Гай Цезар да бъде лишен от всяка проконсулска власт още днес, на мартенските календи в годината на консулството на Луций Емилий Лепид Паул и Гай Клавдий Марцел.
Курион не помръдна, не направи опит да се изправи или да прибере крака. Просто заяви:
— Аз ще поставя вето върху предложението ти, Гай Марцеле.
Въздишката, дошла едновременно от почти четиристотин гърла, прозвуча като внезапен полъх на вятъра и бе последвана моментално от шумолене, шепот, стържене на столове, ръкопляскане от един или два чифта ръце.
Помпей се задави, Ахенобарб издаде звук като кучешки вой, Катон остана на мястото си загубил дар слово. Гай Парцел Големия пръв се окопити.
— Предлагам — изрече гръмогласно — Гай Юлий Цезар да бъде лишен от империума, провинциите и войските си още днес, на мартенските календи в годината на консулството на Луций Емилий Лепид Паул и Гай Клавдий Марцел.
— Поставям вето на предложението ти, втори консуле — обади се Курион.
Последва неловко мълчание, никой не смееше да помръдне, нито да проговори. Всички погледи бяха насочени към Курион, чието лице оставаше скрито от седящите на курулния подиум, но беше видимо за всички останали.
Катон скочи.
— Предател! — изрева. — Предател, предател, предател! Арестувайте го!
— О, глупости! — възкликна Курион, стана от мястото си и излезе по средата на покрития с пурпурен и бял мрамор под. — Това са глупости, Катоне, и ти го знаеш! Ти и твоите слуги приехте само една сенатска препоръка, която няма никаква законова сила, нито някакво, дори съвсем слабо, съответствие с конституционните норми! Никоя сенатска препоръка, ако не е издадена по време на извънредно положение, не може да лиши един законно избран народен трибун от правото му на вето! Аз слагам вето на предложението на втория консул! Защото имам това право! И изобщо не се опитвай да ме заплашваш с бърз процес за измяна и с хвърляне от Тарпейската скала! Плебейското събрание никога няма да го разреши! Да не мислиш, че още живеем във времето, преди плебсът да постави патрициата на мястото му? Защото за човек, който постоянно говори за надменността и самозабравянето на патрициите, Катоне, ти се държиш точно като един от тях! Сядай си на задника и мирувай! Аз слагам вето на предложението на втория консул!