— О, прекрасно! — проехтя глас откъм отворената врата. — Курионе, обожавам те! Прекрасно, прекрасно!
Там стоеше Фулвия, обгърната в сияние от градината, с надут корем под оранжевата роба, с озарено лице.
Гай Марцел Големия преглътна тежко, разтрепери се и загуби самообладание.
— Ликтори, махнете тази жена! — закрещя той. — Изхвърлете я на улицата, където й е мястото!
— Никой да не я докосва! — изръмжа Курион. — Къде е казано, че римски гражданин от кой да е пол не може да слуша пред вратите на сената, ако са отворени? Само докосни с пръст внучката на Гай Семпроний Гракх, и ще бъдеш разкъсан от същата тази презряна, неграмотна и податлива на влияние сган, Марцеле!
Ликторите се колебаеха. Курион се възползва от възможността. Той прекоси залата, приближи се до жена си и я целуна пламенно.
— Върви си у дома, Фулвия — рече, — бъди добро момиче.
Тя се усмихна през сълзи и си тръгна. Курион се върна в залата и иронично се ухили на Марцел Големия.
— Ликтори, арестувайте този човек! — изкрещя вторият консул, толкова разярен, че по устата му изби пяна. — Арестувайте го! Обвинявам го в предателство и обявявам, че не заслужава да остане на свобода! Хвърлете го в Лаутумиите!
— Ликтори, заповядвам ви да останете по местата си! — нареди Курион с авторитетен тон. — Аз съм народен трибун, когото се опитват да възпрепятстват в изпълнението на трибунските му задължения! Аз упражних правото си на вето на това законно заседание на сената и няма основателна причина то да ми бъде отказано! Заповядвам ви да арестувате втория консул за опит да възпрепятства един народен трибун да упражни полагащото му се право! Арестувайте втория консул!
Безучастен досега, Паул скочи и направи знак на главния ликтор, който държеше фасциите, да удари снопчето пръчки в пода.
— Ред! Ред! — зарева Паул. — Искам ред! Това събрание трябва да бъде поставено в порядък!
— Тук аз съм председател, не ти! — закрещя Марцел Големия. — Не се меси, Пауле, предупреждавам те!
— Аз съм консулът с фасциите — заяви гръмко иначе апатичният Паул — и това означава, че аз председателствам заседанието, втори консуле! Сядай си на мястото! Всички да седнат! Тук трябва да има ред, иначе ще накарам ликторите си да закрият заседанието, дори със сила, ако се налага! Катоне, затваряй си устата! Ахенобарбе, дори не си помисляй да се обаждаш! Тук ще има ред! — Той се обърна към Курион, който приличаше на наивно кученце, изправено пред глутница вълци, но без никаква представа, че трябва да се страхува от тях. — Гай Скрибоний Курионе, признавам правото ти да наложиш вето и съм съгласен, че опитите да бъдеш възпрепятстван са незаконни. Ала смятам, че сенатът заслужава да узнае защо предприемаш тази мярка. Имаш думата.
Курион кимна, прокара пръсти през русата си коса и облиза устни. О, какво не би дал за чаша вода! Но ако поиска, това щеше да е израз на слабост.
— Благодаря, първи консуле. Няма смисъл да обсъждам мерките, които някои тук присъстващи смятат да предприемат срещу проконсула Гай Юлий Цезар. Те не са от значение и споменаването им в речта на младшия консул бе неуместно. Трябваше да се ограничи с причините да иска лишаването на Гай Цезар от проконсулството и провинциите му.
Курион се отдалечи в самия край на залата и застана с гръб към вече затворените врати. От това място можеше да вижда лицата на всички присъстващи, включително на онези, които седяха на курулния подиум, а също и статуята на Помпей.
— Вторият консул твърди, че Гай Цезар нахлул в земите на миролюбиви народи само за да увеличи личната си слава. Ала това не е така. Цар Ариовист на свевите бе сключил договор с келтското племе секвани, позволяващ му да се засели на една трета от секванската територия, и трябваше да следи за добронамереното поведение на поданиците си, на които Цезар осигури статут на приятели и съюзници на римския народ. Ала цар Ариовист наруши този договор, като прехвърли толкова много свеви през река Ренус, че заплаши да отнеме всички земи на секваните. Те пък заплашиха хедуите, които също се ползваха със статут на приятели и съюзници на римския народ. Гай Цезар се притече на помощ на хедуите, както бе задължен от договора, сключен между тях и Рим. След като изпита мощта на германите лично, той реши да сключи договори за приятелство с всички келтски и белгски народи на Галия Комата и точно по тази причина навлезе в земите им, а не да води война.
— О, Курионе — възкликна Марк Марцел, — никога не съм мислил, че ще видя синът на баща ти да се омаже с изпражненията на Цезар и след това да ги олиже! Глупости! Ако човек има за цел да сключи мирни договори, той не тръгва начело на войска, както стори Цезар!