— Значи и тогава си знаел, че ще се стигне дотук.
— Скъпи ми Целий — заобяснява търпеливо Цезар, — пресичането на Рубикон винаги е стояло като възможност. Просто предпочитах да не се стигне до нея. И както много добре знаеш, направих всичко, което беше по силите ми, за да го избегна. Само глупакът обаче не използва пълноценно всяка възможност. Нека кажа просто, че миналия октомври съм разглеждал Рубикон по-скоро като вероятност, отколкото като възможност.
Целий отново отвори уста, но Курион го сръга силно в ребрата и той замълча.
— И сега какво? — попита Квинт Касий.
— Противникът очевидно не е добре организиран, освен това обикновените хора предпочитат мен пред Помпей и добрите люде.
Цезар лапна залче хляб, натопено в зехтин. Сдъвка го, преглътна и продължи:
— Смятам да разделя Тринайсети. Антоний и петте по-неопитни кохорти ще тръгнат веднага за Арециум, за да преградят Касиевия път. В момента е по-разумно да си осигуря свободен път за отстъпление към Италийска Галия, преди да прочистя Фламиниевия. Курионе, ти ще останеш с три кохорти в Ариминум, докато не ти пратя известие да тръгнеш към Игувиум, откъдето ще прогониш Терм. Щом свършиш тази задача, Фламиниевият път ще бъде наш. Аз пък ще взема двете най-стари кохорти и ще продължа на юг към Пиценум.
— Това са само хиляда човека, Цезаре — намръщи се Полион.
— Би трябвало да ми стигнат. Точно затова оставям засега Курион в Ариминум, за да ми изпрати още, ако имам нужда.
— Прав си, Цезаре — намеси се Хирций, — важно е кой предвожда войската. Може би Атий Вар ще окаже някаква съпротива, но Терм, Хир и Лентул Спинтер? Те не могат да водят и стадо овце.
— Това ми напомня, че трябва да пиша на Авъл Габиний. Време е този велик воин да се върне от изгнанието си.
— Какво ще кажеш за Милон? — попита Целий, който беше приятел на Милон.
— А, не — отсече Цезар и разпусна събранието.
— Забеляза ли — сподели по-късно Целий пред Полион — как Цезар говори, сякаш връщането на прокудени военачалници от изгнание е в неговите правомощия? Наистина ли е толкова самоуверен?
— Той не е самоуверен. Той е сигурен.
— Да, но всичко зависи от боговете, Полионе!
— А кой според теб е любимецът на боговете? — усмихна се Полион. — Помпей ли? Катон? Глупости! Никога не забравяй, Целий, че един велик мъж сам прави късмета си. Късметът е за всички, просто трябва да го вземеш. Повечето от нас пропускаме шансовете, слепи сме за късмета си. Той никога не пропуска шанса си, защото винаги забелязва удобните възможности. Точно затова е любимец на боговете. Те обичат великите мъже.
Цезар тръгна от Ариминум, без да бърза, и скоро накара хората си да се установят на лагер. Искаше да е сигурен, че е дал на сената всякаква възможност да се вразуми и да избегне проливането на римска кръв. Скоро след установяването му на лагер обаче от Рим пристигнаха двама вестоносци от сената: младият Луций Цезар, син на братовчеда му, който в момента беше в Нарбон, и младият сенатор Луций Росций. И двамата бяха привърженици на добрите люде — за ужас на стария Луций Цезар.
— Пращат ни, за да ти предадем нареждането да се оттеглиш веднага в Италийска Галия — рече хладно Луций Цезар.
— Разбирам. Няма ли първо да се поинтересуваш за баща си?
Младият Луций Цезар се изчерви:
— След като не съм чул нищо за него, Цезаре, предполагам, че е добре.
— Да, добре е.
— Какъв е отговорът ти?
— Луций, Луций, имай търпение! Ще са ми нужни няколко дни, за да го обмисля. Междувременно двамата с Росций трябва да дойдете с мен на юг.
— Това е измяна, братовчеде.
— След като ме обвиниха в същото, докато бях още от другата страна на границата, какво значение има сега?
— Нося писмо от Гней Помпей — намеси се Росций.
— Благодаря.
Цезар взе свитъка. След кратка пауза, през която и тримата останаха неподвижно, той кимна леко:
— Свободни сте. Хирций ще се погрижи за вас.
На двамата никак не им хареса един предател да се отнася толкова покровителствено с тях, но излязоха. Цезар седна и отвори писмото от Помпей:
„Колко жалко, че се забъркахме в такава каша, Цезаре. Трябва да призная, че не съм предполагал, че ще го направиш. Един легион? Ще бъдеш разбит. Няма начин. Италия гъмжи от войски.
Пиша ти, за да те помоля да поставиш интересите на републиката над личните си, както постъпвам аз от самото начало на тази криза. Честно казано, в мой интерес е по-скоро да застана на твоя страна, не смяташ ли? Заедно можем да управляваме света. Само единият обаче няма да успее, защото никой от двамата не е достатъчно силен. Ти ме научи на това, преди да станеш консул, доколкото си спомням. И го потвърди в Лука преди шест години. Не, седем. Как лети времето! Седем години, откакто се познаваме.