— Нито пък аз — съгласи се с неохота Цицерон.
И така адвокатът се върна във вилата на Помпей готов за нов спор — макар че Цицерон нямаше откъде да знае, че домакинът му е имал няколко тежки нощи. Щом гневът му поотмина, първият мъж в Рим започна да чувства ответната реакция и да осъзнава, че никой сред добрите люде, включително и тъстът му, не одобрява поведението му, нито тона, който бе държал пред сенаторите. Автократична арогантност. Изключително недалновидно. Четири дни след това събитие Помпей вече съжаляваше за избухването си. Да, те имаха нужда от него. Ала той също се нуждаеше от тях. А ги бе отблъснал. Чувстваше го, защото оттогава никой не беше дошъл да го посети, а и нито едно от заседанията на сената не се бе състояло извън помериума. Сега дебатите се водеха без него; и всеки ден онзи дръвник Антоний отново налагаше ветото си. И Касий. Един Касий! Нищожество без произход, което би трябвало да стои по-ниско и от тревата. Той беше пришпорил коня, но конят се бе оказал магаре. О, как да се измъкне от тази безизходица? Какво можеше да направи сенатът? Можеше да не го провъзгласи за диктатор, дори да обяви извънредно положение. Защо му беше да говори за проскрипции и за Тарпейската скала? Твърде далеч стигна, Велики, твърде далеч! Независимо колко са си го заслужили, никога не се отнасяй със сенаторите като с прости войници.
И така, Цицерон завари първия мъж в доста по-сговорчиво настроение. Осъзна го и побърза да атакува:
— От сигурни източници знам, Велики, че Цезар ще се съгласи да се откаже от всичко, освен от Илирикум и един легион. Ако приемеш тази възможност и използваш цялото си влияние, за да бъде одобрена, ти ще станеш герой. Така само благодарение на теб ще бъде избегната гражданската война. Цял Рим, освен Катон и малцина други, ще ти засвидетелства почитта си, ще ти издигнат статуи, ще те удостоят с почести. И двамата знаем, че Катон си е поставил за цел да осъди и изпрати Цезар в изгнание, но ти не целиш точно това, нали? Ти просто не желаеш да бъдеш третиран наравно с Цезар; да загубиш каквото загуби и той. В това последно предложение обаче не се споменава нищо за теб.
Лицето на Помпей се разведри:
— Вярно е, че аз не мразя Цезар както го мрази Катон, а и не съм толкова дебелоглав. Не искам да кажа, че няма да гласувам против задочното му кандидатиране за консул, но това е друг въпрос и дотогава има още няколко месеца. Прав си, че в момента най-важно е да избегнем гражданската война. И ако Илирикум и един легион ще задоволят Цезар… ако не пожелае същото от мен… е, защо не? Да, Цицероне, защо не? Съгласен съм. Цезар може да задържи Илирикум и един легион, ако се откаже от всичко останало. С един легион той е безсилен. Да! Съгласен съм!
Цицерон въздъхна с облекчение:
— Велики, аз не съм любител на алкохола, но бих пийнал от твоето прекрасно вино.
В същия момент Катон и вторият консул Лентул Крус влязоха в атриума, където се провеждаше този разговор. Цицерон толкова бързаше да направи предложението, че двамата с Помпей още не бяха влезли в къщата. О, какво трагично стечение на обстоятелствата! Ако бяха разговаряли в кабинета, камериерът щеше да обяви пристигането на двамата гости и Цицерон да убеди Помпей да не ги приема. Сега първият мъж в Рим оставаше незащитен пред тях.
— Идвайте с нас! — покани ги весело Помпей. — Тъкмо смятаме да пием за мирното споразумение с Цезар.
— Какво? — наежи се Катон.
— Цезар е готов да се откаже от всичко, освен от Илирикум и един легион, без да иска същото от мен. Без тези глупости за еднаквото третиране. Гражданската война е избегната, Цезар е обезсилен — обяви самодоволно Помпей. — Когато му дойде времето, ще се оправяме с кандидатурата му за консул. Благодарение на мен гражданската война е избегната.
Катон издаде звук като кучешки вой, хвана се с две ръце за косата и буквално изскубна два кичура.
— Идиот такъв! — закрещя. — Дебел, самодоволен, самомнителен, престарял малоумник! Как така си избегнал гражданската война? Ти отстъпваш пред най-големия враг на републиката за всички времена.
Той заскърца със зъби, одра бузи с нокти и се нахвърли срещу Помпей все още стискайки двата си кичура коса. Домакинът отстъпи сащисан.
— Решил си да уредиш Цезар, а? Кой ти дава такова право? Ти си слуга на сената, Помпей, не негов господар! И трябва да дадеш на Цезар урок, не да му сътрудничиш и да предаваш интересите на републиката!