— Жалко, че флотата не остана цяла — обади се нетактично Квинт Титурий Сабин. — Тук наистина всичко е изсъхнало, но в Британия реколтата беше добра. Ако всичките ни кораби бяха здрави, можехме да докараме много жито.
Останалите легати застинаха. Корабите бяха грижа на Цезар и макар че бяха разбити от природните стихии, засягането на въпроса пред съвета беше доста неразумен политически ход — Цезар можеше да го разтълкува като критика или упрек. Сабин обаче имаше късмет, вероятно защото Цезар го бе сметнал за бъбрив глупак още от самото му постъпване на служба. Непредпазливият легат беше удостоен само с презрителен поглед.
— По един легион на област — продължи Цезар.
— Освен в земите на атребатите — предложи бързо Комий. — Сушата не ни засегна толкова жестоко като другите области. Можем да изхраним два легиона, ако ни изпратиш някои от цивилните си, за да помогнат в оранта и сеитбата през пролетта.
— Ако вие — намеси се саркастично Сабин, — галите, не смятахте, че да застанеш зад ралото, е под достойнството ви, нямаше да изпитвате толкова трудности в земеделието. Защо не впрегнете тази тълпа безполезни друиди в работа?
— От известно време не съм забелязал и римски благородник на полето, Сабине — вметна търпеливо Пълководеца, усмихна се на Комий: — Добре! Това означава, че тази зима можем да установим щаба в Самаробрива. Няма обаче да ти оставя Сабин. Мисля… че… Сабин може да отиде в земите на ебуроните… с Кота като равностоен командващ. Може да вземе Тринайсети легион и да се установи в Атватука. Войниците са малко неопитни, но съм сигурен, че Сабин ще се справи.
Всички изведнъж сведоха глави и вдигнаха ръце към устните си, за да скрият усмивките си. Цезар изпращаше Сабин в най-лошия район за разквартируване в Галия в компанията на най-омразния си човек като „равностоен командващ“ на легион от новобранци, носещ на всичкото отгоре и фаталния номер тринайсет. Малко несправедливо за бедния Кота (Аврункулей, не Аврелий), но някой трябваше да отиде със Сабин и всички, освен нещастния Кота си отдъхнаха, че не са на негово място.
Присъствието на цар Комий, разбира се, обиждаше хора като Сабин. Той не можеше да разбере защо Цезар е поканил на военния съвет един гал, независимо колко е услужлив и надежден. Нищо, че на съвещанието се обсъждаха само проблемите с храната и разквартируването на войските. Може би ако бе малко по-приятен и привлекателен, Комий щеше да спечели още по-голямо разположение. За жалост обаче той не беше нито приятен, нито привлекателен. На ръст бе нисък за белг, с остри черти и странно потайно поведение. Сламенорусата му коса, груба като метла, тъй като (както всички галски воини) я миеше с варов разтвор, бе вързана на опашка и беше в крещящо несъответствие с яркия кървавочервен цвят на безвкусния му кариран шал. Легатите на Цезар винаги го отминаваха с презрение: смятаха го за блюдолизец, навъртащ се винаги около важните мъже, без да спира да натяква, че точно той е царят на силния и войнствен белгски народ. Белгите в северозападните области не се бяха отказали от царете си, за да избират ежегодно вергобрети. Всеки аристократ обаче можеше да оспори властта на царя. Този сан се придобиваше със сила, не се унаследяваше. А Комий управляваше атребатите от доста време.
— Требоний — продължи Цезар, — ти ще зимуваш с Десети и Дванайсети легион в Самаробрива и ще охраняваш имуществото. Марк Крас, ти ще се установиш недалеч от Самаробрива, на около четирийсет километра, на границата между беловаките и амбианите. Вземи Осми. Фабий, оставаш в Портус Ициус със Седми. Квинте Цицероне, взимаш Девети и отиваш при нервните. Росций, за теб съм предвидил мирно и тихо местенце; изпращам те с Пети легион на чучулигите при езубиите, просто да напомним на келтите, че не сме ги забравили.
— Очакваш неприятности от белгите — намръщи се Лабиен. — И аз съм съгласен, че напоследък са прекалено тихи. Искаш ли да отида при треверите както обикновено?
— Не чак в Трев. Пак при треверите, но близо до ремите. Вземи конницата и Единайсети.
— Ще се установя тогава на бреговете на Моза близо до Виродунум. Ако не натрупа много сняг, там има предостатъчно паша.
Цезар се изправи, знак за край на съвещанието. Бе свикал легатите си веднага щом стъпи на галския бряг, което означаваше, че искаше осемте легиона незабавно да напуснат Портус Ициус към местата си за зимуване. Въпреки това всички легати вече знаеха за смъртта на Юлия. Новината бе изпратена в много писма. Никой обаче не продумваше за това.