Надяват се тази година да заминат за Киликия, макар че сенатът не гори от желание да пуска Апий Клавдий в провинцията му толкова рано. Апий отговори, че ако се наложи, ще замине и без да получи империум по куриатния закон. Окончателно решение още не е взето, макар че моят полубрат Катон все призовава за специални привилегии на патрициите. Лоша услуга ми направи ти, Цезаре, като отне Юлия от сина ми. Той се е сближил твърде много с Катон. Не мога да търпя как ми се хвали Катон, че синът ми слушал повече него, отколкото мен.
Такъв двуличник е този Катон. Постоянно се обявява за защитник на републиката, за уважение към предците и за отпадането на старата управляваща класа, а винаги намира оправдание за постъпките си. Най-голяма полза от философията, струва ми се, е възможността, човек винаги да намери оправдание за действията си във всяка ситуация. Виж развода му с Марция. Казват, че всеки човек си има цена. Вярвам, че наистина е така. Също мисля, че дъртакът Хортензий е улучил цената на Катон. Колкото до Филип, е, той е епикуреец, а цената на безкрайното блаженство е висока.
Като заговорихме за Филип, бях на вечеря у тях преди няколко дни. Добре, че твоята племенница Ация не е някоя уличница. Доведеният й син, младият Филип (много хубав и добре сложен младеж), през цялото време я гледа като бик крава зад ограда. О, тя забеляза, но се правеше, че не разбира. Младежът няма да получи насърчение от нея. Само се моля Филип да не забележи. Защото уютното гнезденце, което си е намерила Ация, ще лумне в пламъци. След края на вечерята тя ми показа единствения обект на любовта й — сина й Гай Октавий. Твой праплеменник, такъв би трябвало да ти се пада. Точно на девет години е, беше на рождения му ден. Трябва да призная, че е възхитително дете. О, де да изглеждаше и моят Брут така, Юлия никога нямаше да се увлече по Помпей Велики! Красотата на това момче накара дъха ми да секне. Толкова приличаше на Юлия! Ако кажеш, че е твой син, никой няма да се усъмни. Не че прилича много на теб по външен вид, просто има… не знам как да го изразя… носи нещо от теб. Нещо отвътре, не във външността. Със задоволство все пак мога да отбележа, че малкият Гай Октавий не е съвсем съвършен. Ушите му са щръкнали. Посъветвах Ация да му пуска малко по-дълга коса.
Това е всичко. Няма да ти изразявам съболезнования за смъртта на Юлия. Не можеш да заченеш добро дете от долен мъж. Два неуспешни опита, а вторият й отне живота. Ти я даде на този урод от Пиценум вместо на човек с благороден произход като нейния. Сега понасяш последствията.“
Това може би бе израз на цялата жлъч, събирана през годините. Цезар остави писмото и стана, за да измие ръцете си.
„Струва ми се, че я мразя повече дори от гнусния й полубрат Катон. Това е най-безскрупулната, жестока и зла жена, която някога съм познавал. И все пак, ако я срещна утре, любовната ни връзка вероятно ще продължи. Веднъж Юлия я нарече змия, добре си спомням онзи ден. И това бе много точно определение. Онова нейно нещастно, жалко, безгръбначно момче сега е нещастен, жалък, безгръбначен мъж. Лицето му е обезобразено от грозни струпеи, а духът му е обезобразен от един гноен цирей, наречен Сервилия. Брут не отказва предложението ми заради Юлия или от вярност към чичо си Катон; не, той твърде много обича парите, а моите легати получават доста. Не, Брут отказа, защото не иска да отиде в провинция, където се води война. Така може да се наложи да участва в битка. В Киликия цари мир. Може да се разхожда спокойно и да дава незаконни заеми на местните управници, без да се опасява от наострените копия от другата страна на Ефрат.“