Затова идването на Цезар бе кулминация, а не начало на този процес. Тъй като той беше понтифекс максимус, тоест главен римски жрец, върховният друид бе помолил за аудиенция по време на пребиваването му по земите на карнутите през първата година, след като Рианон започна да го придружава в походите му.
— Ако говориш арвернски, можем да отпратим преводача — бе започнал Цезар.
— Знам, че говориш няколко от езиците ни, но защо точно арвернски? — поинтересува се върховният друид.
— Майка ми имаше една прислужница, Кардикса, от арверните.
— Робиня — не скри презрението си друидът.
— Отначало да, но не за дълго.
Цезар огледа върховния друид: хубав русокос мъж около четирийсетте, облечен само с дълга бяла ленена туника; бе гладко избръснат и без никакви накити.
— Как ти е името, върховни друиде?
— Катбад.
— Очаквах да си по-стар, Катбад.
— Същото мога да кажа и аз, Цезаре. Косата ти е руса като на гал. Това не е ли необичайно?
— Не. Всъщност за римлянин е по-необичайно, ако е много мургав. За това може да се съди по третите ни имена, те често говорят за определени физически характеристики. Руф, което означава червенокос, е често срещан прякор, Флав или Албин, означава рус човек. Мъж с черни очи и коса се нарича Нигер.
— Ти си върховният жрец, нали?
— Да.
— Този сан наследствен ли е?
— Не, бях избран за понтифекс максимус. Титлата е доживотна както при вашите свещеници и жреци, подлежащи на избор. Магистратите ни обаче се избират само за година.
Катбад примигна бавно:
— Аз също съм избран. Значи ти водиш свещените ритуали на народа си.
— Когато съм в Рим.
— Точно това ме обърква. Ти си бил главен магистрат на народа си, сега си пълководец, а в същото време си и върховен жрец. За нас това е едно противоречие.
— Народът и сенатът на Рим не смятат двете неща за несъвместими — отбеляза Цезар. — От друга страна, както научавам, друидите представляват особена група в племето. Могат да бъдат наречени още интелектуалци.
— Ние сме жреци, лекари, адвокати и поети — заяви Катбад.
— А, интелигенцията! Обучавате ли се допълнително?
— Малко, особено онези, които искат да лекуват. Всички обаче познаваме закона, ритуалите и песните на народа си. Иначе няма да сме друиди. Двайсет години са нужни, за да станеш такъв.
Разговаряха в главната зала на централната обществена сграда в Ценабум съвсем сами, тъй като Цезар бе отпратил преводача. Беше избрал тогата и туниката си на върховен жрец, великолепна дреха с широки пурпурни и алени ивици.
— Доколкото научавам — продължи Цезар, — вие не съхранявате никакви писмени свидетелства. Ако всички друиди в Галия бъдат избити, знанието ви ще се загуби. Не е възможно обаче да не пазите мъдростта си някъде, върху бронз, камък или пергамент! Знам, че писменото слово не ви е чуждо.
— Сред друидите писмото не се използва, макар че всички умеем да четем и пишем. Не оставяме нищо от знанието си написано. Всичко се запаметява. Затова са нужни двайсет години.
— Много хитро! — одобрително възкликна Цезар. Катбад се намръщи:
— Хитро ли?
— Това е съвършен начин да запазите живота и властта си. Никой не би посмял да ви навреди. Нищо чудно, че един друид може да навлезе безстрашно в разгара на битка и да я прекрати.
— Не го правим за това! — възрази Катбад.
— Знам. Но все пак е хитро. — Цезар реши да премине на друга чувствителна тема: — Друидите не плащат никакви налози, нали?
— Не плащаме, вярно е — призна спокойно Катбад.
— И не служите във войската?
— Не служим като войници.
— Не цапате ръцете си с никаква работа.
— Тук ти си хитрецът, Цезаре. С думите си искаш да ни изкараш паразити. Ние служим на народа си и получаваме заслужено възнаграждение. Вече ти казах, ние сме жреци, лекари, адвокати и поети.