Горгон с мъка ги разтърва:
— Моля ви, моля ви! Да не мислите, че войниците са глухи, неми и слепи? Те знаят какво става тук! Решавайте каквото искате! Ала тези свади няма да помогнат с нищо!
С налети със сълзи очи Кота погледна проснатия на земята Сабин:
— Добре, Сабине, печелиш. Сам Цезар не може да излезе наглава с теб, щом си наумиш нещо.
За подготовката на оттеглянето бяха нужни два дни. Войниците, всичките млади и неопитни, не можеха да бъдат убедени от центурионите си да не претъпкват багажа си с ценности и сувенири и да натоварят личното си имущество и излишното си въоръжение в колите на обоза. Малките им съкровища не струваха и пукната сестерция, но бяха ценни за седемнайсетгодишните юноши, нетърпеливи да съберат свидетелства за едва започналата си военна кариера.
Когато най-после започна, походът бе мъчително бавен; суграшицата и студеният вятър допълнително ги затрудняваха. Пътищата бяха разкаляни и заледени и колите все хлътваха в коловозите без надежда да бъдат измъкнати. Въпреки това към края на деня възвишенията около Атватука вече се губеха в далечните мъгли. Сабин започна да злорадства над Кота, който вървеше здраво стиснал зъби.
Амбиорикс и ебуроните обаче дебнеха в студения дъжд.
Планът на Амбиорикс успя. Той не можеше да позволи на римската колона, движеща, се покрай Моза, да се отдалечи твърде много от Атватука и да се срещне с хората на Квинт Цицерон, тъй като както той, така и воините, от Девети легион бяха живи и здрави. В момента, в който Сабин превеждаше Тринайсети легион през едно тясно дефиле, Амбиорикс изпрати пешаците си да блокират пътя на римляните отпред и хвърли конницата към опашката на колоната, за да направи невъзможно бягството им от тесния пролом, напълно подходящ за целите на белга.
Първоначалната реакция, след като ревящите орди на ебуроните изникнаха в двата края на дефилето без яркожълтите си шалове, така че да приличат на черни сенки от подземното царство, бе сляпа паника. Неопитните войници от Тринайсети легион зарязаха строя си и се втурнаха да бягат. Още по-зле бе Сабин. Страхът и отчаянието изтриха всички велики военни планове от главата му.
След преминаване на първоначалната уплаха обаче легионерите отново стегнаха редиците си, за да се предпазят от клането, което ги чакаше в двата края на пролома. Нямаше накъде да се отстъпва и щом Кота, Горгон и центурионите им възстановиха дисциплината; войниците възвърнаха куража за отпор срещу врага. Безнадеждността на положението повдигна духа им по странен начин и те се приготвиха да умрат, но не сами. И докато войниците в двата края на колоната удържаха ебуроните, онези в средата, подпомагани от цивилните и робите, започнаха да издигат защитни стени.
Малко преди залез Тринайсети легион бе намалял значително, но не беше победен.
— Нали ти казах, че момчетата ми са добри? — похвали се Горгон на Кота при една кратка почивка; ебуроните се бяха оттеглиха, за да се прегрупират за нова атака.
— Проклет да е Сабин! — изсъска Кота. — Те наистина са добри момчета! Но всичките ще загинат, Горгоне, а заслужават да живеят и да носят гордо бойните си орли!
— О, Юпитере! — възкликна Горгон.
Кота се обърна и занемя. Размахвайки пръчка със завързана на края бяла кърпичка, Сабин си проправяше път сред мъртвите към изхода на дефилето, където Амбиорикс се съвещаваше с пълководците си.
Амбиорикс, с ярък жълт шал, тъй като беше от военачалниците, го забеляза и излезе няколко крачки напред с изваден и насочен към земята меч. До него пристъпиха двама от пълководците му.
— Примирие, примирие! — извика, заеквайки Сабин.
— Приемам примирието, Квинте Сабине, но само ако предадете оръжие.
— Пожали онези, които са останали, моля те! — проплака Сабин и хвърли демонстративно меча и кинжала си.
Отговорът бе неочаквано замахване с меча. Главата на Сабин се търкулна на земята, шлемът му отхвръкна във въздуха. Един от съплеменниците на Амбиорикс пристъпи напред и го хвана във въздуха, но царят на ебуроните изчака главата на римлянина да спре да се търкаля, преди да се приближи и да я вдигне.
— О, тези остригани римляни! — възкликна, след като не успя да я хване за косата; стисна късите косми с два пръста. — В атака! — закрещя. — Вземете им главите, вземете им главите!
Не след дълго бе убит и обезглавен и Кота, но Горгон остана жив достатъчно дълго, за да види как аквилиферът умира, отпуснат на колене, как събира последни сили и размахва свещения си сребърен орел, за да го запокити зад огъващите се римски редици.