Един ден до него се приближи Тит Пулон с мрачно изражение.
— Квинте Цицероне, имаме нов проблем.
— Какъв? — попита пълководецът, опитвайки се да скрие тревогата в гласа си и да стои изправен.
— Отклонили са потока. Вече няма вода.
— Знаеш какво да правиш, Пулоне. Започвай да копаеш кладенци. Над клозетите. И помийни ями. — Квинт Цицерон се усмихна. — Бих се включил и аз, но сега не съм в настроение за копане.
Пулон се поразведри. Къде другаде щеше да намери такъв духовит пълководец като Квинт Цицерон, пък макар и с болен кръст?
Двайсет дена след първото нападение на нервните те все още атакуваха всяка сутрин. Желаещите да бъдат вестоносци свършиха също като водата и Квинт Цицерон трябваше да се примири с мисълта, че нито едно от посланията му не е минало отвъд вражеските редици. Е, нямаше друг избор, освен да продължават да се отбраняват. Да се сражават през деня, а през нощта да оправят пораженията и да прибират от бойното поле онова, което би им свършило работа — и да се питат колко време им остава, преди да се появяват дизентерията и другите болести. О, какво наказание само щеше да измисли на нервните, само да се измъкне жив! Мъжете от Девети легион все още бяха в добро здраве и присъствие на духа, все още работеха усърдно и се сражаваха с жар.
Дизентерията и тифът започнаха, но изведнъж изникнаха по-тежки проблеми.
Нервните построиха няколко обсадни кули — далеч от ефективността на римските, но все пак достатъчни, за да се използват като площадки за стрелба с копия. Освен това започнаха да обстрелват укреплението с камъни.
— Откъде са взели тези метателни съоръжения? — изкрещя пълководецът на Ворен. — Ако това не са истински римски балисти, да не съм малкият брат на великия Цицерон.
Ала тъй като нито Ворен, нито Квинт Цицерон знаеха, че артилерията е от изоставения лагер на Тринайсети легион, появата на римските балисти бе просто една допълнителна тревога — означаваше ли това, че в цяла Галия е пламнало въстание, че другите легиони са разбити, че дори вестоносците да бяха преминали безпрепятствено, отговор нямаше да се получи?
Камъните бяха поносими, но нервните ставаха изобретателни. Непосредствено преди поредното нападение, започнаха да обстрелват укреплението със запалени наръчи сухи клонки. Дори болните участваха в отбраната на стените, така че във вътрешността на лагера имаше малко хора, които да се справят с пожарите сред дървените постройки. Огънят подплаши товарните животни и те запрепускаха на открито. Робите, цивилните и хората на Вертикон опитаха да се разделят на две, за да се справят и с това ново бедствие, без да зарязват останалите дейности, спомагащи за запазването на боеспособността на войската. Бойният дух на воините от Девети легион обаче бе толкова силен, че те дори не обърнаха внимание на изгарящите скъпоценни запаси от храна в пожарите, раздухвани от зимния вятър. Останаха по местата си и не позволяваха на нито един нервни да прескочи стената.
Насред най-ожесточеното сражение Пулон и Ворен се обзаложиха кой от двамата е по-смел и помолиха войниците си да отсъдят. Една от обсадните кули бе докарана толкова близо, че се допираше до стената, и нервните започнаха да я използват като мост, за да скачат върху защитниците на укреплението. Пулон взе факла, показа се иззад щита си и я хвърли; Ворен взе друга, изправи се още по-високо над щита си и също я запрати към обсадната кула. И така факла след факла, докато обсадното съоръжение избухна в пламъци и нервните се разбягаха с опърлени коси. Пулон грабна лък и колчан със стрели и показа на какво са способни критските стрелци, не пропусна нито веднъж. Ворен пък взе наръч къси копия и започна да ги хвърля с не по-малка бързина и грация… и точност. Нито един от двамата центуриони не получи и драскотина и когато врагът се оттегли, войниците заклатиха глави. Не можеха да отсъдят.
— Това е повратният трийсети ден — рече Квинт Цицерон след спускането на нощта, когато нервните се оттеглиха като безредна тълпа.
Той свика малък съвет: той, Пулон, Ворен и Вертикон.
— Искаш да кажеш, че ще победим, така ли? — изненада се Пулон.
— Искам да кажа, че ще бъдем разгромени, Тите Пулоне. Те стават по-силни с всеки изминал ден и някак си са се сдобили с римско въоръжение. — Квинт Цицерон изръмжа и се удари ядно по бедрото. — О, богове, трябва някак да изпратим писмо през редиците им! — Обърна се към Вертикон. — Няма да питам за доброволци, но някой трябва да отиде. И сега трябва да измислим как да направим така, че вестоносецът ни да не бъде разкрит дори да го заловят и да го претърсят. Вертиконе, ти си нервий. Как да го постигнем?