— Сигурен съм в това. Треверите винаги са искали война, но досега са се бояли от мен. Амбиорикс промени положението; той е блестящ оратор, знаеш ли? Благодарение на него поддръжниците на Индуциомар постоянно се множат. Не мисля, че Цингеторикс ще удържи. Не можем да подценяваме нито Амбиорикс, нито Индуциомар, Цезаре.
— Ще успееш ли да удържиш лагера през зимата?
Лабиен оголи конските си зъби:
— О, да. Имам един малък план как да подмамя треверите на битка, която не могат да спечелят. Най-важното е да ги предизвикаме към прибързани действия. Ако чакаме лятото, ще си имаме работа с още хиляди и хиляди от тях. Амбиорикс постоянно снове през Ренус и опитва да убеди германите да го подкрепят. Ако успее, неметите ще решат, че земите им са защитени от германски нашествия, и също ще се присъединят към треверската войска.
Цезар въздъхна:
— Надявах се Галия на дългокосите да се вслуша в здравия разум. Боговете са ми свидетели, през всичките години бях търпелив! Ако съм се отнасял с тях справедливо и съм ги задължавал да спазват законите, то е, защото смятах, че ще се подчинят на Рим. И нямаше да са първите. Галите от Провинцията опитваха да оказват съпротива цял век, а погледни ги сега. Никога не са благоденствали толкова.
— Говориш като Цицерон — отбеляза Лабиен. — Те са прекалено твърдоглави, за да разберат кое е добро за тях. Ще се сражават, докато останат без сили.
— Страхувам се, че си прав. Точно затова с всяка изминала година положението става все по-тежко.
Те спряха, за да направят път на дълга колона от коне, водени от неколцина слуги към тренировъчната площадка.
— Как смяташ да подлъжеш треверите? — попита Цезар.
— Имам нужда от малко помощ от теб и от ремите.
— Искай и ще ти дадат.
— Искам да се пусне слух, че събираш ремите на границата им с беловаките. Кажи на Дорикс да направи така, че да излезе, че изпраща спешно всичките си хора натам. Искам обаче четири хиляди от тях да се скрият някъде наблизо. Ще ги прекарам тайно в лагера си, по четиристотин на нощ. Десет дена ще са ми достатъчно. Преди това обаче ще убедя разузнавачите на Индуциомар, че съм се уплашил и смятам да започна отстъпление заради изтеглянето на ремите. Не се тревожи, знам кои са шпионите. — Лабиен изкриви зловещо тъмното си лице. — Всичките са жени. След като започна да вкарвам ремите, бъди сигурен, че няма да са в състояние да предадат нито едно послание. Ще са твърде заети да пищят от болка.
— И след като вкараш ремите?
— Треверите ще дойдат да ме нападнат, преди да съм се изтеглил. Ще са им нужни десет дни, за да се съберат, и още два, за да дойдат. Ще успея навреме. След това ще отворя портите си и ще оставя шестте хиляди хедуи и реми да ги избият.
Цезар замина за Самаробрива доволен.
— Никой не може да те победи — говореше нежно Рианон.
Развеселен, Цезар се извъртя настрани, подпря главата си с ръка и я загледа.
— Това радва ли те?
— О, да. Ти си баща на сина ми.
— Можеше Думнорикс да му е баща.
Зъбите й проблеснаха в мрака.
— Никога!
— Интересно.
Тя издърпа косите си изпод тялото си, нелека и в известно отношение болезнена задача; разпиля ги между себе си и него като огнена река.
— Заради мен ли заповяда да убият Думнорикс? — попита.
— Не. Той кроеше заговор против мен, докато бях в Британия, затова му наредих да се присъедини към мен. Той си помисли, че искам да го убия там, далеч от всички, които могат да ме упрекнат за това. Затова избяга. Тогава му показах, че ако исках да го убия, можех да го направя пред всички. Лабиен изпълни задачата на драго сърце. Никога не е обичал Думнорикс.
Тя потрепери:
— Не харесвам Лабиен.
— Нищо чудно. Той принадлежи към онези римляни, които смятат, че единственият добър гал е мъртвият. Това важи и за галските жени.
— Защо не възрази, когато казах, че Оргеторикс ще бъде цар на хелветите? Той е твой син, а ти пак нямаш син! Когато раждах Оргеторикс, не съм имала представа колко знаменит и влиятелен си в Рим. Сега знам. — Тя се надигна и постави ръка на рамото му. — Цезаре, вземи го! Да си цар на силен народ като хелветите е завидна съдба, но да си цар на Рим е нещо несравнимо.
Той отблъсна ръката й, очите му проблеснаха.
— Рианон, Рим няма да има цар! Никога няма да позволя Рим да има цар! Аз ще стана първият мъж в Рим, но това не е като да си цар. Царете са отживелица, дори вие, галите, започвате да го осъзнавате. Народът живее по-добре, ако се управлява от група хора, които се сменят чрез избори. — Той се усмихна накриво. — Изборите дават на всеки способен човек възможност да бъде най-добрият… или най-лошият.