Тази година се надяваше да има по-добър успех. Всички, воювали срещу него през последните пет години, бяха разгромени, независимо колко бяха многобройни и за колко непобедими се смятаха. Дори загубата на Тринайсети легион се бе оказала от полза. Галите със сигурност вече виждаха неизбежното!
Въпреки това в навечерието на конференцията надеждите на Цезар не се оправдаха. Три от най-многочислените племена не бяха изпратили делегати: треверите, сеноните и карнутите. Неметите и трибоките никога не пращаха представители, но това бе разбираемо — земите им бяха на брега на Ренус, точно срещу владенията на свевите, най-жестоки и най-гладни сред германите. Те бяха толкова заети да отбраняват собствените си домове, че почти не оказваха влияние върху събитията в Галия.
Огромната зала със стени, покрити с мечешки и вълчи кожи, бе пълна, когато Цезар с обшитата си с пурпур ослепително бяла тога се възкачи на трибуната пред многоцветната тълпа. Събранието беше необичайно пъстро, посланиците на всяко племе носеха традиционните си отличителни атрибути: алените карета на атребатите, представени лично от цар Комий, оранжевите и смарагдовите петна на кардурките, тъмночервените и сините на ремите, алените и сините райета на хедуите. За съжаление липсваха жълтото и аленото на карнутите, индиговосиньото и жълтото на сеноните, тъмно и светлозеленото на треверите.
— Нямам намерение да обсъждам съдбата на нервиите — заговори високо Цезар, — защото всички знаете какво се случи. — Той погледна Вертикон и кимна. — Присъствието на този нервий днес е свидетелство за здравия му разум. Защо да се съпротивлявате срещу неминуемото? Запитайте се сами кой е истинският ви враг! Рим ли? Или германите? Римската закрила на Галия Комата е само за ваше добро. Римското присъствие ще осигури запазването на галските ви обичаи и традиции. Рим ще държи германите от тяхната страна на Ренус. Аз, Гай Юлий Цезар, във всеки договор, сключен с вас, съм се задължил да ви браня от германите! Защото вие не можете да ги удържите без помощта на Рим. Ако се съмнявате в думите ми, попитайте пратениците на секваните. — Той посочи няколко души с червено-розови одежди. — Цар Ариовист на свевите ги убеди да му позволят да се засели върху една трета от земите му. Тъй като те искаха мир, решиха да направят този приятелски жест. Но ако подадеш пръст на германите, те не само че ще ти отхапят ръката, ами ще завземат цялата ти страна! Нима кардурките смятат, че няма опасност да споделят тази съдба, защото земите им са далеч на югозапад на границата с аквитаните? Това ще сполети и тях! Помнете ми думите, това ще сполети и тях! Ако не приемете властта на Рим, това ще сполети всички ви!
Арвернските делегати заемаха цял ред, защото арверните бяха изключително могъщо племе. Отдавнашни врагове на хедуите, те населяваха планинските райони на Цебена около изворите на Елавер, Карис и Вигемна. Може би затова ризите и панталоните им бяха в бледобежово, а шаловете — с бледосини, бежови и тъмнозелени карета. Трудни за забелязване на фона на снега или скалите.
Един от тях, млад и гладко избръснат, се изправи.
— Кажи ми каква е разликата между Рим и германите? — попита той на карнутски диалект, който бе общ език на всички друиди. Цезар също го говореше.
— Не, ти ми я кажи — поиска Цезар.
— Аз не виждам никаква разлика, Цезаре. Чуждото владичество си остава чуждо владичество.
— Има огромни разлики! Фактът, че сега стоя пред вас и говоря на вашия език, е една от тях. Когато дойдох в Галия Комата, аз говорех хедуиски, арвернски и воконтски. Досега без труд съм научил друидски, атребатски и още няколко диалекта. Да, имам дарба да уча езици, това е вярно, но аз съм римлянин и съзнавам, че хората могат да се разберат само ако разговарят пряко, когато няма опасност преводачът да изкриви думите им. И въпреки това аз не съм накарал никого от вас да учи латински. Докато германите ще ви принудят да говорите на техните езици и накрая вие ще забравите своите.
— Хубави думи, Цезаре! — възкликна младият арверн. — Ала това показва най-голямата опасност от римското владичество! Вие управлявате с хитрост. Германите не са толкова изкусни политици. Затова на тях можем да се противопоставим по-лесно.
— Това явно е първото ти участие в общогалското събрание, затова не знам името ти. Как се казваш?
— Версенжеторикс!
Цезар излезе в най-предната част на трибуната.
— Преди всичко, Версенжеторикс, вие галите няма как да не се подчините на нечия чужда власт. Светът става все по-тесен. Започна да отеснява още откакто гърците са се разселили из цялото море, което Рим сега нарича Наше. След това на сцената излезе Рим. Гърците никога не са били обединени в една нация. Те бяха много малки народи, които също като вас воюваха помежду си, докато изтощят страните си. Рим също беше град — държава, но той постепенно обедини цяла Италия в една нация. Рим това е Италия. И въпреки това властта на Рим над Италия не зависи от една-единствена личност, от някой цар. Цяла Италия избира римските магистрати с гласуване. Цяла Италия участва в управлението на Рим. Цяла Италия дава войници за римската войска. Защото Рим е Италия. И Рим расте. Италийска Галия на юг от река Падус вече също е част от Италия и участва в избора на римски магистрати. И скоро цяла Италийска Галия на север от Падус също ще стане част от Рим, защото аз съм се зарекъл да го направя. Аз вярвам в единството. Вярвам, че единството прави силата. И аз ще дам на Галия Комата единството на една нация. Това ще е подаръкът на Рим. Ако Галия Комата попадне под властта на германите, тя ще се върне назад. Те нямат система за управление, нито организирана търговия, нито организация, която да позволи на народа да се уповава на една-единствена централна власт.