— Числата не са важни — възрази Цезар, който явно се забавляваше от спора. — Рим притежава три неща, с които нито келтите, нито белгите разполагат: организация, техника и умение да попълва ефективно загубите си.
— О, да, прехвалената ви техника! Каква полза от нея? Помогнаха ли стените, издигнати от вас, за да преградите океана, да превземете някоя от крепостите на венетите? А? Не! Ние също сме изобретателни хора! Питай легата Квинт Тулий Цицерон! Използвахме обсадни кули срещу него, научихме се да използваме римската артилерия! Ние не сме малодушни, не сме глупави, не сме страхливи! От идването ти в Галия Комата, Цезаре, ние си взехме поуки! А и не всички римски пълководци са като теб! Рано или късно ти ще се върнеш в Рим и Рим ще изпрати някой глупак в Галия Комата! Друг като Касий в Бургидала! Други като Малий и Цепион в Араузион!
— Или друг като Ахенобарб, който разби на пух и прах арверните преди седемдесет и пет години — усмихна се Цезар.
— Сега арверните са много по-могъщи, отколкото преди идването на Ахенобарб!
— Версенжеторикс от арверните, чуй ме. Аз свиках подкрепления. Още четири легиона. Това са общо двайсет и пет хиляди души. Четири месеца след сформирането им те ще са годни да се сражават. Всички ще носят железни ризници, изкусно изработени мечове и кинжали на коланите си, шлемове на главите си и копия в ръце. Ще бъдат така обучени, че ще могат да се сражават дори насън. Ще имат артилерия. Ще умеят да строят обсадни съоръжения и укрепления. Ще могат да изминават най-малко по петдесет километра на ден без почивка. Ще бъдат предвождани от блестящи центуриони. Те ще дойдат с желание да намразят теб и всеки друг гал, и ако ги нападнете, те ще ви намразят. Ще имам Пети, Шести, Седми, Осми, Девети, Десети, Единайсети, Дванайсети, Тринайсети, Четиринайсети и Петнайсети легион! И можеш да прибавиш към тях още четири хиляди конници от хедуите и ремите!
Версенжеторикс иронично се изсмя:
— Колко си глупав, Цезаре! Току-що ни издаде с какви сили ще разполагаш през идната година!
— Така е, само че не го направих от глупост. А като предупреждение. Казвам ви го, за да бъдете разумни и да внимавате. Не можете да победите! Защо изобщо да опитвате? Защо да съсипвате живота си за една обречена кауза? Защо да оставяте жените си толкова сами и земите си толкова пусти, че да ме принудите да оставя ветераните си сред тях, да се оженят за тях и да им направят римски деца?
Изведнъж Цезар загуби желязното си самообладание; наведе се заплашително напред. Версенжеторикс неволно отстъпи.
— Тази година ще бъде година на пълно изтребление, ако ме предизвикате! — закрещя Цезар. — Изкарайте ме на бойното поле и ще бъдете смазани! Никой не може да ме победи! Никой не може да победи Рим! Запасите ни в Италия са толкова големи, че мога да запълня всички загуби, които претърпя, преди да успееш да мигнеш! Ако пожелая, мога да увелича двойно тази войска от петдесет и четири хиляди воини! И да ги въоръжа! Предупреждавам ви, правете си сметка! Съобщавам ви това не за днешния ден, а за бъдещето! Римската организация, римската техника, римските запаси сами по себе си са достатъчни, за да ви разгромят! И не хранете празни надежди за деня, когато Рим ще изпрати по-малко способен управник на Галия Комата! Защото дотогава вие няма да съществувате! Цезар ще ви унищожи!
Той слезе от трибуната и гневно напусна залата, оставяйки галите и легатите си вцепенени.
— О, този буен нрав! — възкликна Требоний.
— Трябваше да им го каже в лицето — отбеляза Хирций.
— Е, мой ред е — въздъхна Требоний и се изправи. — Как мога да говоря след такова избухване?
— Дипломатично — посъветва го с усмивка Квинт Цицерон.
— Няма значение какво ще каже Требоний — намеси се Секстий. — Цезар вече им взе страха.
— Този Версенжеторикс се готви за война — предположи Сулпиций Руф.
— Млад е — отбеляза Хирций. — А и не се ползва с авторитет сред останалите арвернски делегати. През цялото време стискаха зъби и го гледаха сърдито.
Докато течеше срещата в голямата зала, Рианон седеше в каменната къща на Цезар с хедуиския писар.
— Чети — нареди тя.