Цезар поклати глава:
— Така е, но това не е разумно. Една от целите ми е да избегна кръвопролития, не ми доставя удоволствие да проливам реки от кръв. Трябва да обмислиш нещата, Версенжеторикс. В крайна сметка Рим ще победи, не си прави илюзии. Така че защо да се съпротивляваш? Ти си мъж, не глупав кон! Имаш способността да убеждаваш хората, да си печелиш поддръжници. Затова води мъдро народа си. Не ме принуждавай да предприемам мерки, които не желая.
— Да вкарам народа си във вечно робство, това ли искаш да кажеш, Цезаре?
— Не, не това. Да ги поведеш към мир и благоденствие.
Версенжеторикс се наведе към римлянина; очите му заблестяха със същата светлина като сапфирената му брошка.
— Аз ще поведа народа си, Цезаре! Но не към робство. А към свобода. Към старите времена, към времената на царе и на герои. И ние ще подминем с презрение Вашето море! Едно вярно нещо каза вчера. Галите трябва да станат един народ, да не се делят. Аз мога да го постигна. И ще го постигна! Ние ще те надживеем, Цезаре. Ще прогоним теб и всички, които опитат да те последват. И аз казах една истина. Казах, че Рим ще постави някой глупак на твое място. Така работят демокрациите, издигат безумци като кандидати и после народът се чуди защо го управляват само глупци. Народът се нуждае от царе, не от хора, които се сменят при всяко мигване. Една група се облагодетелства, после друга, но никога целия народ. Царят е единственият изход.
— Царят никога не е правилен изход.
Версенжеторикс се изсмя; висок, писклив звук.
— Ти обаче си цар, Цезаре! Това личи по походката ти, по погледа ти, по държанието ти. Ти си Александър Велики, по случайност избран от народа. След теб всичко ще се превърне в пепел.
— Не — усмихна се Цезар. — Аз не съм Александър Велики. Аз съм само един участник в триумфалното шествие на Рим. Важен участник, съзнавам го. Но все пак само един участник. Когато Александър Велики умря, Македония умря. Страната му изчезна от лицето на земята заедно с него. Той се отрече от гръцката си кръв и преряза пъпната връв на империята си, защото мислеше като цар. Той бе причината за величието на държавата си. Правеше каквото си поиска и ходеше, където си поиска. Той мислеше като цар, Версенжеторикс! Той се олицетвори с една идея. За да я направи вечна, трябваше и той да живее вечно. За разлика от него аз съм само слуга на страната си. Рим е по-велик от всеки мъж, когото е издигал. Когато аз умра, Рим ще продължи да издига велики мъже. Аз ще направя Рим по-силен, по-богат. Постигнатото от мен ще бъде използвано и подобрявано от моите наследници — и глупци, и мъдреци, и това е по-добро, отколкото може да даде, която и да било царска династия. Защото на всеки велик цар има десетина мижитурки.
Версенжеторикс се облегна назад и затвори очи.
— Не съм съгласен — рече след известно време. Цезар се изправи:
— Да се надяваме тогава, Версенжеторикс, никога да не се наложи да разрешаваме спора си на бойното поле. Защото в такъв случай, победеният ще си ти. — Тонът му стана по-мек: — Работи с мен, не срещу мен!
— Не — отвърна младежът, все още със затворени очи. Цезар излезе и отиде при Авъл Хирций.
— Рианон става все по-интересна — сподели Пълководеца. — Младият лудетина Версенжеторикс се оказва неин пръв братовчед. В това отношение галските благородници са точно като римските. Всички са роднини. Дръж ги под око, докато ме няма, Хирций.
— Това означава ли, че тя трябва да дойде в Лутеция с мен?
— О, да. Трябва да й предоставим колкото се може повече възможности за срещи с братовчед й Версенжеторикс.
Хирций се намръщи и вдигна умолително кафявите си очи:
— Наистина, Цезаре, не смятам, че тя би те предала, независимо кой й е роднина. Тя те обожава.
— Знам. Ала тя е жена. Говори и върши глупости, като да пише на Сервилия — надали мога да си представя по-голяма глупост! Докато отсъствам, не позволявай да научава за неща, за които няма нужда да знае.
Както всички посветени в тайната Хирций умираше от любопитство да разбере какъв е бил отговорът на Сервилия, но Цезар го бе отворил насаме, след това го беше запечатал отново с герба на Квинт Цицерон, без да даде възможност на друг да го прочете.
Когато Цезар се появи начело на шест легиона, сеноните се огънаха и се предадоха без бой. Дадоха заложници и помолиха за милост, веднага изпратиха пратеници в Лутеция, където галите под не особено строгия надзор на Авъл Хирций се караха, плетяха интриги, пиеха и пируваха. Изпратиха също и тревожно послание до карнутите, изплашени от бързата поява на тези четири нови легиона, от увереното им държане, от бляскавите им доспехи, от усъвършенстваната им артилерия. За сеноните пред Цезар се бяха застъпили хедуите; сега ремите го помолиха да пощади карнутите.