— Добре — рече той на Кот от хедуите и Дорикс от ремите. — Ще бъда великодушен. И как иначе мога да постъпя? Никой от тях не вдигна меч. Макар че бих бил по-доволен, ако можех да съм сигурен, че говорят искрено. Само че аз изобщо не им вярвам.
— Цезаре, дай им време — молеше го Дорикс. — Те са като деца, които досега не са били ограничавани за нищо, а сега имат побащим, който иска покорство.
— Как пък не, деца — вдигна вежди Цезар.
— Изразих се метафорично — заяви с достойнство Дорикс.
— Не е време за шеги. Разбрах те добре. Все пак ще ги следим изкъсо, приятели мои. Бъдещето им зависи от това, дали ще спазят договорите, които подписаха. Това важи главно за сеноните и карнутите. Треверите за мен са безнадежден случай; ще се наложи да бъдат подчинени със сила. Келтите в Централна Галия обаче са достатъчно интелигентни, за да разберат значението на договорите и поведението, което следва от тях. Не ми се ще да екзекутирам хора като Акон от сеноните и Гутруат от карнутите, но ако ме предадат, ще го сторя. Помнете ми думата, ще го направя.
— Няма да те предадат, Цезаре — успокои го Кот. — Както сам каза, те са келти, не белги.
Цезар неволно вдигна ръка да подръпне косата си, както правеше винаги, когато бе нервен, но се усети и я прокара по лицето си. Нищо не биваше да разваля вида на грижливо сресаната му рядка коса. Той въздъхна, отпусна се в креслото си и погледна двамата гали:
— Да не мислите, че не си давам сметка, че всяко използване на сила от моя страна се разглежда като погазване на правата им от страна на Рим? Аз си правя неимоверен труд да им угодя, а в замяна на това те ме мамят, предават ме, отнасят се към мен с презрение! Сравнението с деца изобщо не е подходящо, Дориксе. — Той си пое дълбоко дъх. — Предупреждавам и двама ви, защото и двамата дойдохте да се застъпите за други племена: ако тези нови договори не се спазят, ще предприема крути мерки. Нарушаването на договори, скрепени с клетва, е изменничество! И ако римски граждани загубят живота си, аз ще екзекутирам виновниците, както Рим екзекутира всички предатели и убийци: ще ги бичувам и обезглавя. И не говоря за обикновените войници. Ще екзекутирам вождовете и старейшините като главни виновници за предателството. Ясно ли е?
Той не изпусна този път нервите си, но атмосферата в стаята бе много потискаща. Кот и Дорикс се спогледаха и промърмориха:
— Да, Цезаре.
— Тогава се погрижете да предадете думите ми. Особено на водачите на сеноните и карнутите. — Той се изправи. — А сега е време да насоча цялото си внимание и енергия към треверите на Амбиорикс.
Още преди да напусне главния си щаб, Цезар научи, че Акон, вождът на сеноните, вече е нарушил договора, подписан от него броени дни преди това. Какво може да направи човек срещу благородници без чувство за достойнство? Хора, които пращат други да молят за милост вместо тях, а след това нарушават току-що подписания договор? Какви точно бяха разбиранията на галите за достойнство? Как Можеха хедуите да гарантират за доброто поведение на Акон, след като Кот със сигурно е знаел, че той не държи на думата си? Ами Гутруат от карнутите? И той ли бе такъв?
Преди всичко обаче трябваше да се справи с белгите. Цезар отиде със седем легиона и един керван с провизии в Неметоцена в земите на атребатите на Комий. Изпрати два от легионите и кервана на Лабиен на брега на Моза. Комий и останалите пет го придружиха на север покрай Скалдис към земите на менапиите, които избягаха без бой сред солените си блата покрай Германско море. Наказанието бе ужасяващо. Безброй манапийски дъбове бяха отсечени и всички менапийски къщи без изключение лумнаха в пламъци. Наскоро засятото жито беше изскубано, добитъкът — изклан. Легионите пируваха, за менапиите не остана нищо.
Те помолиха за мир и изпратиха заложници. В замяна Цезар остави цар Комий с атребатската си конница да пази района — ясен знак за Комий, че получава към земите си и тези на менапиите.
Лабиен си имаше свои проблеми, но докато Цезар пристигне с петте си легиона, той вече бе удържал голяма победа над треверите.