— Не бяхме ние! — изкрещя вождът им, чието име, разбира се, бе Херман. — Цезаре, кълна ти се! Свевите изпратиха подкрепления на треверите, не ние! Нито един убийски войник не е преминал реката, за да помага на еверите, кълна се!
— Успокой се, Арминий — обърна се към него Цезар с тинския вариант на името му чрез преводача си. — Ако казваш истината, няма от какво да се бойте.
Редом с убийските предводители стоеше и друг благородник, по чиито черни одежди личеше, че е от херуските, могъщо племе, населяващо земите между владенията на сугамбрите и река Албис. Цезар не можеше да отмести погледа си от него. Бяла кожа, червени къдрици и благороден поглед като на Луций Корнелий Сула. Който, както му бяха казали, шпионирал навремето за Гай Марий сред германите заедно с Квинт Серторий. На колко години бе този мъж? Трудно беше да се определи възрастта на германите, чиято кожа оставаше винаги млада. Можеше да е и към шейсетте. Да, много вероятно.
— Как се казваш? — попита Цезар чрез преводача си.
— Корнел — отвърна херускът.
— Имаш ли брат — близнак?
Бледосините очи на германа се разшириха от изненада:
— Имах. Брат ми загина в битка срещу свевите.
— А баща ти?
— Велик вожд, така казваше майка ми. Беше келт.
— Как се казваше?
— Корнел.
— И сега ти предвождаш херуските.
— Да.
— Смятате ли да воювате срещу Рим?
— В никакъв случай.
Цезар се усмихна и пак се обърна към Херман:
— Успокой се, Арминий! Вярвам ти. Ако наистина говориш истината, оттегли се в укреплението си, пази храната си и не прави нищо. Аз искам Амбиорикс, не война.
— Новината се разпространи по реката още докато строеше моста си. Амбиорикс отиде при своя народ, ебуроните. Свевите все това повтарят.
— Много мъдро от тяхна страна, но предпочитам да проверя сам — усмихна се Цезар. — Та, като съм дошъл, Арминий, имам едно предложение за теб. Убите са конници, говори се, че сте най-добри от германите и далеч по-способни от кое да е белгско племе. Дали не са ме заблудили?
Херман се изпъчи гордо:
— Не, Цезаре, не са.
— Само че добри коне се намират трудно, нали?
— Много трудно. Повечето взимаме от Херсонезе, където старите кимври са отглеждали огромни животни. А набезите ни в Белгика рядко са за завземане на територия. Най-често търсим италийски и испански коне.
— В такъв случай може аз да ти помогна, Арминий.
— Да помогнеш на мен!
— Да. Когато наближи следващата зима, изпрати ми четиристотин от най-добрите си ездачи във Виена в Римската галска провинция. Не си прави труда да им даваш добри коне. Там ще ги чакат осемстотин от най-породистите ремски животни. Ако дойдат навреме, ще могат и да ги обучат. Освен това ще ти изпратя и подарък от хиляда ремски коне с много породисти жребци за разплод сред тях. Ще платя на ремите от собствения си джоб. Интересува ли те това?
— Да! Да!
— Чудесно! Ще говорим по-подробно на връщане.
След това Цезар се приближи до Корнел, който заедно с другите старейшини и главния преводач на Пълководеца, Гней Помпей Трог, чакаше на почетно разстояние.
— Има още нещо, Корнеле. Имаш ли синове?
— Двайсет и трима от единайсет жени.
— А те имат ли синове?
— Онези, които са достатъчно големи, да.
— О, колко щеше да се зарадва Сула! — засмя се Цезар. — А имаш ли дъщери?
— Шест оставих живи. Най-красивите. Затова съм тук. Едната трябва да се омъжи за най-големия син на Херман.
— Прав си — кимна Цезар. — Шест са достатъчни, за да сключат подходящи бракове. Колко си далновиден! — Внезапно отрезвял, той се изпъна като струна. — Стой тук, Корнеле. На връщане към Галия Комата искам да сключа мирен договор с убийте. И ще направя огромно добро в памет на един много велик и отдавна мъртъв римлянин, ако сторя същото и с херуските.
— Но ние вече имаме такъв, Цезаре.
— Наистина? Кога е сключен?
— Малко преди или след раждането ми. Още го пазя.
— Значи не съм си научил урока. Нищо чудно, че е закачен на стената в храма на Юпитер Феретриус, точно където го е оставил Сула. Освен ако не е изгорял в пожара.