Това, по което Долабела се отличаваше от другия дебелокож, Антоний, бяха личните му качества. Марк Антоний в никакъв случай не беше глупав, но му липсваше чар; достойнствата му не бяха във външния вид. Долабела — напротив, държеше се свободно и умееше да общува. Антониевият начин на ухажване бе: „Харесваш ми, разтваряй крака!“, докато Долабела омайваше с думи като: „Красивото ти лице ме опиянява до безумие!“
В крайна сметка стигна до сватба. Привлекателният Долабела не само че омая Фабия, ами и всички жени от дома на Цицерон. Това, че дъщерята на известния адвокат, Тулия (нещастно задомена за Фурий Красип), го обожаваше, може би не беше чак толкова изненадващо, но обожанието от страна на злонравната и грозна Теренция даде материал на римските клюкари. И така Долабела се ожени за Фабия с горещата благословия на сестра й… и за най-голямо съжаление на Тулия.
Клодий още се наслаждаваше на отмъщението си, защото този брак бе истинско бедствие от самото му начало. Застаряващата девственица, прекарала трийсет години само сред жени, се нуждаеше от въвеждане в половия живот, което Долабела не беше в състояние (или не желаеше) да й предложи. Макар че разкъсването на Фабиевата химена не можеше да се определи като изнасилване, то в никакъв случай не я доведе и до оргазъм. Ядосан и отегчен, след като се беше докопал до парите на бившата весталка, Долабела се върна към жени, които знаеха какво да правят и поне се преструваха, че изпитват удоволствие — Фабия седеше вкъщи и ронеше горчиви сълзи, а Теренция постоянно я гълчеше, че била глупачка, която не знаела как да задържи един мъж. Тулия, от друга страна, злорадстваше и дори започна да обмисля да се разведе с Фурий Красип.
Ала радостта на Клодий от последното успешно отмъщение вече започваше да намалява — политиката винаги бе представлявала най-важното нещо за него.
Той беше решен да стане първият човек в Рим, но нямаше намерение да постига тази цел по обичайния начин — най-високият държавен пост изискваше едва ли не легендарни военни подвизи. А силата на Клодий бе във всичко друго, но не и във военното дело. Той владееше отлично демагогията: смяташе да управлява чрез плебейското събрание, включващо представители главно от римското конническо съсловие. Други вече бяха минали по този път, но не и по начина, по който смяташе да го направи Клодий.
Клодий се различаваше от тях по философията на стратегията си. Той не се опитваше да подкупва плутократите от конническото съсловие. Той ги сплашваше. И за тази цел използваше онази част от римското общество, която всички останали пренебрегваха като напълно безполезна — пролетариите, най-нисшата прослойка от римското гражданство. Без пари, без изборна тежест, без влияние, без друго оправдание за съществуването си, освен това, че увеличаваха населението на Рим и се записваха в легионите му. Дори последното бе сравнително отскоро, защото преди Гай Марий да отвори войската и за безимотните, само онези, притежаващи собственост, бяха допускани в редиците й. Най-бедното съсловие нямаше политически интереси. Стига коремите им да са пълни и да им бъдат осигурени редовни безплатни забавления, те не се бъркаха в политическите интриги.
А и Клодий нямаше намерение да събуди интереса им към политиката. Нуждаеше се от тях само заради броя им. Не смяташе да им вдъхва някакви идеи или да привлича вниманието им върху властта, която можеха да си спечелят с многочислеността си. Много просто, те бяха негови клиенти. И като такива дължаха лоялност на покровителя си, който им осигуряваше огромни придобивки: безплатен хляб веднъж месечно, пълна свобода да се сдружават в улични братства и малки парични премии веднъж годишно. С помощта на Децим Брут и още неколцина той организираше хиляди безимотни. Щом решеше на форума и по околните улици да се появи някоя банда, той имаше нужда просто от около хиляда човека. Благодарение на Децим Брут той водеше списък с дежурства и документация, позволяващи му да разпределя петстотинте сестерции за една демонстрация на всички участници в нея — трябваше да минат месеци, преди някой скитник да бъде извикан повторно на форума за някоя акция за сплашване на влиятелните плебеи. По този начин участниците в бандите му оставаха анонимни.