— Да? — попита Помпей и вдигна поглед.
— Един малък финансов проблем, Велики…
— След утрешното заседание.
Доволен, Планк Бурса се оттегли придружен от слугата, а Помпей счупи печата.
„Пиша ти от Аквилея, след като си свърших работата в Илирикум. Сега тръгвам на запад към Италийска Галия. В местните съдилища са се натрупали дела; нищо чудно, като се има предвид, че миналата зима бях принуден да остана зад Алпите.
Стига празни приказки. Зает си колкото и аз, знам. Велики, осведомителите ми от Рим ми съобщават, че старият ни приятел Публий Клодий възнамерявал да разпредели освободените роби в трийсет и петте триби веднага щом бъде избран за претор. Не можем да позволим това, сигурен съм, че си съгласен. Случи ли се, Рим ще бъде в ръцете на Клодий до края на дните му. Нито аз, нито ти, нито който и да било друг от Катон до Цицерон няма да успее да му се противопостави, освен с преврат.
И ако стане, преврат наистина ще има. Клодий ще бъде победен, екзекутиран и освободените роби ще се върнат там, където им е мястото. Съмнявам се обаче, че и на теб ти се прибягва до това решение. Много по-добре и по-просто ще бъде, ако Клодий изобщо не стане претор.
Няма нужда да ти казвам какво да правиш. Просто искам да знаеш, че и аз също съм толкова против избирането на Клодий за претор, колкото ти и всеки друг римлянин.
Поздрави.“
Помпей си легна доволен.
На следващата сутрин се разбра, че Планк Бурса е сторил точно както му беше наредено и е използвал правото си на вето като народен трибун. Когато Месала Руф опитал да постави на гласуване кой от патрицианските префекти на десетте декурии от по десет сенатори да стане заместник-консул, Бурса прекратил процедурата. Всички сенатори надали вой, Клодий и Милон — най-силен, но Бурса отказал да оттегли ветото си.
Почервенял от гняв, Катон закрещял:
— Трябва да има избори! Ако по Нова година няма консул, сенатът избира един сенатор от патрициите като заместник-консул за пет дена. И когато този период на първия заместник свърши, за още пет дена се избира втори патриций. Негово задължение е да организира избора на магистрати. Накъде върви Рим, ако всеки идиот, наричащ себе си народен трибун, започне да слага спънки пред такива жизненоважни конституционни процедури? Аз няма да позволя да бъде назначен диктатор, но това не означава, че ще търпя някой да блокира традиционната уредба на държавата!
— Чуй, чуй! — закрещял Бибул сред гръмките ръкопляскания.
Нищо обаче не можело да убеди Планк Бурса. Той отказал да оттегли ветото си.
— Защо? — попитал Клодий след края на заседанието. След като се огледал, за да се увери, че никой не ги подслушва, Бурса съзаклятнически прошепнал:
— Току-що научих, че Помпей Велики все пак ще подкрепи кандидатурата на Милон.
Това успокоило Клодий, но нямало никакъв ефект върху Милон, който много добре знаел, че Помпей няма да го подкрепи. Милон отиде до Марсово поле, за да зададе Клодиевия въпрос на Помпей:
— Защо!
— Защо какво? — попита невинно Помпей.
— Велики, мен не можеш да заблудиш! Знам много добре за кого работи тази мижитурка Бурса, за теб! Той не си е измислил сам ветото, действа по поръчка, по твоя поръчка! Защо?
— Скъпи ми Милоне, уверявам те, че Бурса не е действал по моя заповед. По-добре задай своето „защо“ на друг, на когото Бурса е приближен.
— Клодий ли имаш предвид? — попита тревожно Милон.
— Може и Клодий да имам предвид.
Едър, мургав мъж с лице на бивш гладиатор (макар че никога не е бил такъв), Милон се наежи и видът му стана още по-свиреп. Тази заплашителна поза бе съвсем безполезна пред Помпей и той го знаеше, но го правеше повече по навик.
— Глупости! — изсумтя той. — Клодий си мисли, че няма да успея да събера гласове, за да стана консул, така че ще се стреми да изтегли курулните избори колкото се може по-скоро.
— Аз смятам, че няма да се добереш до консулството, Милоне. Ала може би Клодий не споделя моето мнение. Ти успя да спечелиш доста от хората на Бибул и Катон. Дочух също, че и Метел Сципион те предпочитал за колега. Чух също, че смятал да огласи този факт пред многобройните си поддръжници, между които са някои толкова знатни конници като Атик и Опий.