— Мили боже — промълви Пади, а Кейт изстена.
Фиона и Чарли го гледаха с широко отворени очи.
— Още беше топла. Нямате представа на какво я беше направил. Кръвта… беше навсякъде. Навсякъде. Някакъв мъж открил тялото на път за работа точно преди изгрев. Зърнах го да тича по улицата и да крещи. Събуди целия квартал. Върнахме се с него до мястото и я намерих. С прерязано гърло. А коремът ѝ беше разпорен като на животно в кланица. Простих се с вечерята си при гледката. Междувременно вече се беше развиделило и хората бяха започнали да се събират. Изпратих някого до участъка да доведе подкрепления и по времето, когато пристигнаха, вече почти се беше надигнал бунт.
Роди млъкна за кратко и прекара ръка през умореното си лице.
— Не можех да поместя тялото, докато не дойдат отговарящите за случая. Също и съдебният лекар. Докато си свършат работата, вече ни беше нужен цял взвод, та да държим хората настрана. Бяха много разгневени. Още една мъртва жена. А този тип е сред нас.
— Според вестниците е така — отговори Пади. — Кипят от праведен гняв. Не спират да се възмущават как мизерията и липсата на права за бедните допринасят за раждането на злодей. Проклетите парцали преди никога не са обръщали внимание на Източен Лондон. Иска се лунатик на свобода, та висшата класа да забележи съществуването на Уайтчапъл. И говорят по темата само защото искат да издигнат ограда, за да държат нашия човек тук и той да не може да се придвижва на запад и да безпокои аристокрацията.
— Няма шансове за такова нещо — отбеляза Роди. — Този мръсник следва своя собствена схема. Избира определен тип жени — пияни разтуретини. Придържа се към границите на Уайтчапъл, познава го като дланта на ръката си. Движи се като привидение. Случва се жестоко убийство, а никой нито вижда, нито чува нещо. — Той помълча няколко секунди, после добави: — Никога няма да забравя тази гледка.
— Роди, скъпи — заговори нежно Кейт, — хапни нещо. Нужно ти е да сложиш храна в стомаха си.
— Не мисля, че ще мога. Нямам никакъв апетит.
— Това е наистина ужасно — намеси се Фиона, потрепервайки. — Бъкс Рол не е далече. Тръпки ме побиват, като се замисля.
Чарли изсумтя:
— Какво си се разтревожила? Той напада само уличници.
— Достатъчно, Чарли — сряза го сухо Кейт. — Досега говорихме за кръв и вътрешности на масата. Сега и уличници.
— Боже, колко съм уморен — заяви Роди. — Имам чувството, че бих спал цяла седмица, но вечерта трябва да се явя за доклад.
— Качи се горе да отдъхнеш — предложи Пади.
— Да, точно така ще направя. Ще ми запазиш нещо за хапване, нали, Кейт?
Кейт каза, че ще го стори. Роди свали тирантите си, съблече долната си риза и се изми набързо, а после пое нагоре по стълбите.
— Горкият чичо Роди — заговори Фиона. — В какъв ли шок е след случилото се. Сигурно ще му отнеме цяла вечност да го превъзмогне.
— Това със сигурност важи за мен. Не понасям кръв. Бих побягнал — отбеляза Пади.
„Надявам се да го заловят, който и да е той, преди да е убил още някого“, помисли си Кейт. Хвърли поглед по коридора към входната врата. В този миг беше някъде навън. Може би спеше, ядеше или пиеше в кръчмата като всички други. Може би живееше на две улици разстояние. Може би дори нощем минаваше покрай тяхната къща. Макар да се беше разгорещила от готвенето, тя внезапно потрепери. „Някой минава върху гроба ти”, казваше някога майка ѝ, щом се случеше такова нещо.
— Чудя се дали убиецът… — заговори Чарли.
— Стига вече, за бога! — тросна се тя. — Дояжте обяда, който съм ви сготвила.
— Кейт, какво има? — попита я Пади. — Пребледняла си като призрак.
— Нищо. Просто… На това чудовище може и да му се размине. Ще ми се да го заловят по-бързо.
— Не се тревожи, мила. Никакъв убиец няма да навреди на теб или семейството ни — заутешава я той. — Не и докато аз съм наоколо.
Кейт си наложи да се усмихне. В безопасност сме, каза си. Всички до един. В масивна къща със здрави ключалки. Беше убедена в това, защото беше накарала Пади да ги провери. Нощем децата ѝ спяха спокойно в присъствието на баща им на горния етаж, а също и на Роди. Никакъв злодей не можеше да проникне в дома им и да нарани когото и да било от тях. Но все пак Фиона беше права. Само мисълта за него те напрягаше. Побиваха я тръпки чак до костите.
— Ябълки! Прекрасни ябълки! Четири за едно пени. Няма по-хубави в Лондон.
— Миди, пресни миди. Още живи.
— Кой иска да си купи от чудната ми херинга? Още подскача! Още диша!
Беше същото всяка събота вечер; Фиона винаги първо чуваше шума от пазара, преди още да го е зърнала. На две преки разстояние подвикванията на продавачите вече започваха да достигат до ушите ѝ. Те ехтяха иззад сергии и колички и се отразяваха от покривите на околните сгради, носеха се примамващо по протежението на улиците и зад ъглите.