— Най-хубавият магданоз е тук, дами! Купете си от чудния ми магданоз!
— Портокали, два за едно пени! Кой ще си купи от моите едри портокали?
Но насред това съчетание от звуци се надигаше друга, не така хармонична мелодия, която караше вечерните купувачи да забързат крачка и ги правеше нетърпеливи да се озоват у дома пред огъня зад заключените врати.
— Ново ужасно убийство! — извика раздърпаното вестникарче. — Само в „Клариън”! Тук ще научите всички новини. Скици на местопрестъплението, кръв навсякъде! Купете си „Клариън”!
Докато завиваха по Брик Лейн, вълнението на Фиона се усили. Ето го пазарът, ширнал се беше пред самата нея. Място, изпълнено със смях, викове и пазарлъци. Голяма, весела и вечно променяща се жива маса, в която тя можеше да пристъпи и да се превърне в част от нея. Тя дръпна ръката на майка си.
— По-кротко, Фиона. Вървя бързо, колкото мога — отвърна ѝ Кейт, докато преглеждаше списъка си с покупки.
Натрапчивите и примамващи гласове с кокни изговор продължаваха да кънтят. Наперени като бойни петли, търговците канеха минувачите да пробват да намерят недостатък на стоката им и предизвикваха другите търговци да предложат по-добра цена от тяхната, практикувайки познатия в Източен Лондон номер да предотвратят злото, като го поканят сами.
— Стара пъстърва ли? — чу Фиона да крещи някакъв продавач към клиентка, подложила на съмнение предлаганото от него. — Тези пъстърви са свежи като маргаритки. Искаш ли да видиш какво е стара пъстърва? Погледни в огледалото!
Фиона зърна сергията на рибаря с неговите тави с рапани, миди, едри херинги и кофи със стриди, няколко от които се мъдреха на тезгяха като реклама. Следваше тази на месаря, нейните ръбове бяха обточени с тънка хартия в червено и бяло, а отгоре ѝ имаше спретнато подредени овални пържоли, дебели наденички и свински глави, от които се стичаше мазнина.
Идваше ред на няколко зарзаватчии, които доста смело бяха подредили старателно оформени пирамиди от плодове: лъскави ябълки, ароматни круши, ярки на цвят портокали и лимони, джанки и грозде. А отпред стояха кошовете с главите карфиол, броколи, червено зеле, ряпа, лук и картофи за варене или печене.
Цялата сцена се осветяваше от блещукащите светлини, идващи от газови фенери, нафтови лампи и дори свещи, забодени в по някоя ряпа. Ами миризмите! Фиона спря на място, затвори очи и вдъхна дълбоко. Солен аромат на океан — миди, мариновани в оцет. Повей на подправки — пържени резени ябълка, наръсени с канелена захар. Пържени наденички, печени картофи, още топли ядки. Стомахът ѝ се разбунтува.
Тя отвори очи. Майка ѝ се беше запътила към сергията на месаря. Докато я наблюдаваше как се провира сред тълпата, стори ѝ се, че тук се бяха стекли всички от Ийст Енд, имаше познати и съвсем чужди лица. Набожни евреи със сериозни изражения бързаха към вкъщи, след като бяха приключили с молитвите си; моряци си купуваха желирани змиорки или гореща грахова супа; на входовете на кръчмите висяха работещи мъже от всякакъв тип с чисти ризи и обръснати лица, някои с гърчещ се териер, тикнат под мишница.
И навсякъде имаше безброй много жени на всякаква възраст и с какъв ли не вид, които изнудваха, убеждаваха, предлагаха и купуваха. Някои бяха придружавани от мъжете си, които носеха кошници и пушеха лули. Други биваха следвани от децата си, които пищяха или ги дърпаха за полите, молейки за сладкиши, бонбони и мъфини. Кокни децата викаха мамо, а ирландските — мамче. За италианските, руските или полските деца обръщението беше мамичко, но увещанията бяха все едни и същи — красив сладкиш, пъстроцветна близалка, апетитна вафла. И изтормозените майки без достатъчно пари в джоба за седмичната храна купуваха кифла с глазура, която да бъде разделена на три, та децата да вкусят нещо приятно.
Фиона се озърна за майка си и я забеляза пред сергията на месаря.
— Менюто за утре включва ли печено телешко, госпожо Финеган? — чу тя въпроса на продавача, когато се присъедини към нея.
— Не тази седмица, господин Морисън. Богатият ми чичо още не се е гътнал. Но ми трябва парче гърди. Около килограм и половина. Десет пенса на килограм ми е лимитът.
— Хм… — Мъжът стисна устни и се намръщи. — Всичките ми парчета са големи тази вечер… но ще ви кажа какво бих могъл да направя, драга… — Той замълча драматично и се наведе напред, опрял разперените си пръсти на тезгяха. — Мога да ви дам парче от два килограма и половина на много добра цена.